ездачката на мечти

Никога не бях броила случаите когато попадах тук.Острова бе неописуемо красив.Очите не се насищаха на цветове а ноздрите на аромат.Ала аз не идвах да се любувам на очарованието.Там зад някое дърво или храст или скрита в някое листо бе Мечтата.Идвах за нея.Знаех че ще се втурне от някъде вихрено шеметна,зада пресече моята орбита.Усещах я с цялото си същество-тръпнещо от очакваното преживяване.Образът и родил се в изстискани мигове,ме бе обгърнал гъделичкайки въображението.То хихикаше влюбено очаквайки часът на раждането.Мечтата не идваше преждивременно,нито закъсняваше-идваше във времето което беше опредилила сама.Не се опитах никога да разгадая от къде ще се появи.Посоките бяха толкова много!Можеше да се втурне обяздила облака или залепена за вятъра,или пързаляйки се по слънчев лъч.Понякога идваше танцувайки с морска вълна и веднъж дотърча по дъгата.Знаех невъзможноста да отгатна предчувствието.Просто стоях и я чаках.Мечтата бе тая,която избра мен да ме качи на колесницата си.Тя бе тази която избра времето на нашето съжителство.Тя се появяваше и ме оставяше да я обяздя.понасяше ме в предначертаната орбита.Мечтата изменяше положението ала не изменяше посоката.Въртеше се като свредел,подражаваше морските вълни,имитираше скакалеца.Аз се вкопчвах зашеметена,с радостни викове приветсвах неописуемото преживяване.Тя ме издигаше и се гмуркваше,завърташе се за да изсуши сълзите ми и летеше за да ме гали слънцето.Събираше птичите песни и ги изсипваше на усните ми за да оцвети смеха ми.Мечтата бе отрязала от времето и насищаше този къс с очарование.Не знаех кога ще ме изхвърли но не ме интересуваше.Пиех този миг бътзо,за да наситя жадната душа , която както камилата , имаше едно скрито местенце за после ,за да има преминавайки през пустинята на живота,с какво да се освежава.Внезапно се отзовавах на земята.Изправях се полека-лека опипвайки здравината на кокалите си,изтътсвах се от полепналите подигравки и щастливо усмихната се прибирах в черупката си.Бях яздила Мечтата!!Тя ме бе оставила да направя това!Какво значение има времето извън човешкото измерение?Чувах нещастниците които се хвалеха че са постигнали Мечтата и ги съжелявах.Те не знаеха че Мечтата не се постига те бяха хванали образа и отразен в кривото огледало на душите си.Ето отново съм тук!За кой ли път и чакам!Знам-ще се втурне и ще ме остави да я обяздя.За малко,за миг,за лъч щастие!Колко е необходимо за чистата душа?!