Художника измамник

Мидената черупка се отвори внезапно и се намерих на странно място.Всичко бе еднообразно и безцветно.Беше без звуци,бе необитаемо.Нямаше небе,нямаше земя.Една празна черупка и аз.

Срашно!

Безчувствено!!

Реших да нарисувам картина.Но как?

Внезапно нещо се изправи пред мен.Една сянка.

- Какво си?-попитах

- Твоята мисъл-отговори

- Какво искаш-попитах

-Да рисувам-отговори

Оставих го.Да рисува!След като е моята мисъл-може.

-Ела-ме повика

Отворих очи.Веше чудесно!

Слънчево и топло.Дървета,храсти и цветя.Птичи песни и морето.Много,много хора.Усмивки и смях.Веселие.Един мъж държащ сърце.Лавров венец.Къяи с отворени врати.Прегръдки и хвалби.

Беше чудесно!

-Хайде влез-ме покани художника

Не се двуомих.Втурнах се и седнах на престола.Заспах в люлка от мечти.Времето ме подмина.На връщане се смили над мен.Духна силно и обърна люлката.Паднах и се ударих.Сърцето ми се разби на парчета.Плачейки ги събрах.Съединих ги с бодлива тел.Изправих се залитайки и се подпрях на надеждата.Сълзите измиха очите ми и прогледнах.Заваля истината и изчисти картината.

Беше слънчево и топло.Дървета,храсти и треви.Птичи песни и морето.

Много,мхого хора-смееха се пияни от подигравки.

Погледнах се.Бях гола -едно дете което току що се е родило.

Един мъж държащ сърце.Беше моето.Беше го вързал на верига-като мечката на която мечкарят заповядваше да прави каквото той иска.

Лавров венец-по бодлите висяха късчета от разкъсаната ми гордост.

Къщи с отворени врати-вътре ме очакваше огнището с пепелта и човешката мръсотия.

Подигравки и хвалби-доброто момиче вършеше всичко без да роптае.

Някой ме загърна със смокиново листо.

Погледнах-деца като мене.С кървави цледи и тежко бреме.Погалиха ме с тяхната вяра и аз се зарадвах.Беше останало нещо от картината.Най-красивото!

Хванахме се за ръце и решихме:ще разпръснем от нашите цветове-цветовете на обичта.

Някъде ще останат.

Някой се сасмя.

-Кой си-попитах

-Твоята мисъл отговори