РАЗПЛАКАНИ МИСЛИ

Незбъдната среща
загубени празници,
сърца на хиляди светлинни години.
Същата утроба!
Същите делници!
Еднаквостта на нашето
детство отминало!Болка расчупена
на болното бъдеще
превързва разлютените
вчерашни рани.
Тичам забързана
да хвана надеждата,
ала на другият край никого няма.
Сестринска обич,мъко пресявана,
на ситото дупките зейнали.
Същото мляко,кръвта е еднаква
а брънките отдавна са вече отрязани.
Дъга небесна,
чувства изпуснати
спрягам думите отдавна неказани.
Какво да ти кажа?
Минути нечути
мечта за разбирателство
като комета пада!
Незбъднати срещи!
Загубени възможности!
Сърца на хиляди светлинни години.
Същата утроба
същите спомени.
Нашата пътека с тръни обраснала бяга!

ДУША ПЕПЕРУДА

Ах,тази болка!Пареща и късаща!Не стихва нито за миг-да си поема дъх,да събера сили.
Впива зъби и къса късче след късче.Оставам все по-малко и по малко.Цял век продължава!Няма ли край?Има ли начало?
Боже защо си ме изоставил?
Раждам се!
Какавидата се разпадна.Старите страсти и навици се изхлузиха и се разпръснаха-някак си странно и неочаквано,но мечтано.
Болката бе неописуема.Борбата за надмощие бе упорита и ми се струваше че никога няма да завърши.Години ли минаха,мигове ли-не зная.Зная само,че го исках това раждане-раждането на моето ново АЗ.
Старото отмина.Болезнено и силно-не искаше да изостави мястото което веше завладяло.
----------------------------

Пеперудата!Пеперудата се оттърси!Плахо разтвори крила-неумело и несигурно.
Не знаеше още коя е.Не разбираше че се бе родила.
Душа пеперуда!
Пърхаща още в болката на отминалото,белязана с раните на настоящето,разтваряше утрето с новата надежда.
-Господи погали я!Твоята святост е нейна и нейното безсмъртие е твое!
Болката,болката още диша!
Надига се и стихва като морска вълна,която ляга на брега уморена или може би победена?!
----------------------------

-Разкажи ми,разкажи ми за утрето-не млъквай!Денят не свършва!Крилата да закрепнат!
Душа Пеперуда!
-Дай ми трохица милост,в бездънието на вечността ще я нося!
-Разкажи ми как затихва болката от вчера?
-----------------------------

Молбата ме разцепваше на парченца.
Можех ли да и опиша всички изживяни дни?
Натрупаните грешки можех ли да изчистя?
Тя се раждаше нова и чиста,ала моето старо аз беше все още тука.
Болеше ме за "него".Не "го"мразех.Не можех да "го"мразя.Беше нещасно и слабо.Беше преживяло дни на болка,беше се наситило на борби.Обжалвах"го",но не "го"исках.
Имах нужда от новината на раждането.Имах нуцда да знам,че съм свободна.С оная свобода,която дава правото да обичаш.Правото да признаеш свободата на другия,да признаеш избора му,колкото и несправедлив да ти се струва.
Правото да надраснеш болката,унижението,да ги погледнеш от високо и да признаеш колко преходни и безстойностни са.
------------------------------

Ах,Душа Пеперуда!Красива и чудна!
Безпределна,стигаща отвъд хоризонта,мечтана.
Господи знам сега че не си ме изоставил.Знам,че винаги си ме водил-стъпка след стъпка-за този миг.
Прекланям ти се без думи,само с порива на душата ми и знам че ме разбираш.
------------------------------

Пърхащите криле се разтвориха неумело,но радостно.
Ах,Душа Пеперуда!!

Художника измамник

Мидената черупка се отвори внезапно и се намерих на странно място.Всичко бе еднообразно и безцветно.Беше без звуци,бе необитаемо.Нямаше небе,нямаше земя.Една празна черупка и аз.

Срашно!

Безчувствено!!

Реших да нарисувам картина.Но как?

Внезапно нещо се изправи пред мен.Една сянка.

- Какво си?-попитах

- Твоята мисъл-отговори

- Какво искаш-попитах

-Да рисувам-отговори

Оставих го.Да рисува!След като е моята мисъл-може.

-Ела-ме повика

Отворих очи.Веше чудесно!

Слънчево и топло.Дървета,храсти и цветя.Птичи песни и морето.Много,много хора.Усмивки и смях.Веселие.Един мъж държащ сърце.Лавров венец.Къяи с отворени врати.Прегръдки и хвалби.

Беше чудесно!

-Хайде влез-ме покани художника

Не се двуомих.Втурнах се и седнах на престола.Заспах в люлка от мечти.Времето ме подмина.На връщане се смили над мен.Духна силно и обърна люлката.Паднах и се ударих.Сърцето ми се разби на парчета.Плачейки ги събрах.Съединих ги с бодлива тел.Изправих се залитайки и се подпрях на надеждата.Сълзите измиха очите ми и прогледнах.Заваля истината и изчисти картината.

Беше слънчево и топло.Дървета,храсти и треви.Птичи песни и морето.

Много,мхого хора-смееха се пияни от подигравки.

Погледнах се.Бях гола -едно дете което току що се е родило.

Един мъж държащ сърце.Беше моето.Беше го вързал на верига-като мечката на която мечкарят заповядваше да прави каквото той иска.

Лавров венец-по бодлите висяха късчета от разкъсаната ми гордост.

Къщи с отворени врати-вътре ме очакваше огнището с пепелта и човешката мръсотия.

Подигравки и хвалби-доброто момиче вършеше всичко без да роптае.

Някой ме загърна със смокиново листо.

Погледнах-деца като мене.С кървави цледи и тежко бреме.Погалиха ме с тяхната вяра и аз се зарадвах.Беше останало нещо от картината.Най-красивото!

Хванахме се за ръце и решихме:ще разпръснем от нашите цветове-цветовете на обичта.

Някъде ще останат.

Някой се сасмя.

-Кой си-попитах

-Твоята мисъл отговори