Незбъдната среща
загубени празници,
сърца на хиляди светлинни години.
Същата утроба!
Същите делници!
Еднаквостта на нашето
детство отминало!Болка расчупена
на болното бъдеще
превързва разлютените
вчерашни рани.
Тичам забързана
да хвана надеждата,
ала на другият край никого няма.
Сестринска обич,мъко пресявана,
на ситото дупките зейнали.
Същото мляко,кръвта е еднаква
а брънките отдавна са вече отрязани.
Дъга небесна,
чувства изпуснати
спрягам думите отдавна неказани.
Какво да ти кажа?
Минути нечути
мечта за разбирателство
като комета пада!
Незбъднати срещи!
Загубени възможности!
Сърца на хиляди светлинни години.
Същата утроба
същите спомени.
Нашата пътека с тръни обраснала бяга!
Всичко за мен
- Slava
- вече съм в последнста отсечка от живота но това не ми пртечи да бъда жизнена пълна с възможности да давам и да получавам
