Последователи

Всичко за мен

Моята снимка
вече съм в последнста отсечка от живота но това не ми пртечи да бъда жизнена пълна с възможности да давам и да получавам

вторник, 12 октомври 2010 г.

ДУША ПЕПЕРУДА

Ах,тази болка!Пареща и късаща!Не стихва нито за миг-да си поема дъх,да събера сили.
Впива зъби и къса късче след късче.Оставам все по-малко и по малко.Цял век продължава!Няма ли край?Има ли начало?
Боже защо си ме изоставил?
Раждам се!
Какавидата се разпадна.Старите страсти и навици се изхлузиха и се разпръснаха-някак си странно и неочаквано,но мечтано.
Болката бе неописуема.Борбата за надмощие бе упорита и ми се струваше че никога няма да завърши.Години ли минаха,мигове ли-не зная.Зная само,че го исках това раждане-раждането на моето ново АЗ.
Старото отмина.Болезнено и силно-не искаше да изостави мястото което веше завладяло.
----------------------------

Пеперудата!Пеперудата се оттърси!Плахо разтвори крила-неумело и несигурно.
Не знаеше още коя е.Не разбираше че се бе родила.
Душа пеперуда!
Пърхаща още в болката на отминалото,белязана с раните на настоящето,разтваряше утрето с новата надежда.
-Господи погали я!Твоята святост е нейна и нейното безсмъртие е твое!
Болката,болката още диша!
Надига се и стихва като морска вълна,която ляга на брега уморена или може би победена?!
----------------------------

-Разкажи ми,разкажи ми за утрето-не млъквай!Денят не свършва!Крилата да закрепнат!
Душа Пеперуда!
-Дай ми трохица милост,в бездънието на вечността ще я нося!
-Разкажи ми как затихва болката от вчера?
-----------------------------

Молбата ме разцепваше на парченца.
Можех ли да и опиша всички изживяни дни?
Натрупаните грешки можех ли да изчистя?
Тя се раждаше нова и чиста,ала моето старо аз беше все още тука.
Болеше ме за "него".Не "го"мразех.Не можех да "го"мразя.Беше нещасно и слабо.Беше преживяло дни на болка,беше се наситило на борби.Обжалвах"го",но не "го"исках.
Имах нужда от новината на раждането.Имах нуцда да знам,че съм свободна.С оная свобода,която дава правото да обичаш.Правото да признаеш свободата на другия,да признаеш избора му,колкото и несправедлив да ти се струва.
Правото да надраснеш болката,унижението,да ги погледнеш от високо и да признаеш колко преходни и безстойностни са.
------------------------------

Ах,Душа Пеперуда!Красива и чудна!
Безпределна,стигаща отвъд хоризонта,мечтана.
Господи знам сега че не си ме изоставил.Знам,че винаги си ме водил-стъпка след стъпка-за този миг.
Прекланям ти се без думи,само с порива на душата ми и знам че ме разбираш.
------------------------------

Пърхащите криле се разтвориха неумело,но радостно.
Ах,Душа Пеперуда!!