Списъкът

Не беше странен списък...не. По странното беше, че съществува.

Беше си записала всичките му грешки. Неее, не беше в тетрадка, нито в тефтерче. В умът си ги беше записала,,,и в сърцето. Всеки път когато сгрешеше тя му припомняше и всички стари грешки. Една по една му ги припомняше. Нямаше значение от кога бяха.

Отначало се ядосваше. След време свикна и внимателно се вслушване тя да не забрави някоя. Защото ако в момента забравяше, много бързо грешката напомняше за себе си и тя започваше списъкът отначало. За това той беше много внимателен.

Когато за първи път й напомни забравена грешка тя се стресна учудено, но бързо се окопити. Когато за втори път му се наложи да й припомни та замълча, погледна го и смутолеви нещо, което и сама не разбра.

Третият път когато й напомни стана каквато стана.

Тя млъкна, седна на най близкият стол и се разплака.

Той мълчеше без да разбира плачът й, но тя толкова покъртително плачеше, че той не издържа. Седна до нея, прегърна я, но преди да каже каквато и да е успокоителна дума тя утихна и го попита:

- И сега как да ти показвам, че помня всяка твоя грешка за да не мислиш, че си идеален и да ме изоставиш?

 Изповедта на една жена в златна възраст

Докато стигна петдесетте времето си цъкаше нормално и никак не ме притесняваше. Но като звънна петдесетака се позапрях. Една- две години постоях там да хвана загар и после бавно, бавно като костенурка, преодолях разстоянието до петдесет и пет. Там постоях три - четири години и после му отпуснах края.

Минах шейсетте и не мръднах от там доста време.

Пък защо да мърдам? Добре си ми е там.

Да не мислите, че ви говоря за годините като години Тц! Говоря ви за усещането което идва от преодоляването на границите. Защото всяка възраст има своите граници. Когато разбереш това успяваш да ги премахнеш. Една след друга, до онзи момент в който вече няма нито една.

Свободна жена съм.

Времето вече няма никакво значение щото мигът е важен. Знам ли колко още ми е драснато от "горе".

Да не мислите, че нещо ми липсва? Пълна ми е кошницата.

И в главата имам и в сърцето имам и в душата имам. И не ми се свиди. Раздавам. На никого не съм отказала.

Този нов свят в който съм, вече е само мой и само от мен зависи с кого ще го споделя. Защото в него може да влезе само безграничният....като мен.

В моя свят има радост за всичко - и за ума и за тялото и за душата.

Сакън, да не сте се усъмнили в това което четете.

Сега съм истинската. Като есента - препълнена с плод и пъстра.

Пъстра с цветовете на радостта и мъдростта.

И ще спра до тук, щото ако продължа ще тръгна по другият път, а онова което е там не всяко око може да вижда.

Тази е прекрасната ми възраст.

Ако трябва да избирам ще започна от тук и ще остана тук.