Птицата

Крилата и натежаха от умора.Трябваше да спре за кратко, да се скрие от изгарящите лъчи на слънцето. В ниското се очертаваха корони на дървета. Околността и се стори позната- като да беше идвала тук?!Остави се на течението да я свали. Замря неподвижна- толкова и се харесваше така! Течението на въздуха, колкото и слабо да бе през този ден, я издържа. Като движеща се лента я понесе надолу оставяйки я върху първото препречило се дърво.
– Здравей- въздъхна облекчено.
- Добре дошла- прошушна дървото уморено. Жегата го бе обгорила,както и нея. Сянката не бе достатъчна за разхлада. Въздуха гореше. Не смееше да отвори човка. Сякаш преглъщаше въглени.Огледа се зачудена на промяната тук. Дърветата бяха оредели. Повалени, обезжизнени, лежаха на земята. Тази картина я изплаши! Не видя живинка, не чу птича песен. Всичко сякаш бе мъртво. Сети се, че някъде тук имаше извор на малък поток. Реши да го намери. Птицата се стрелна между оределите клони, взирайки се внимателно в ниските скали. При второто претърсване откри каменна дупка,от която водата се прецеждаше като последни сълзи от старчески очи.Събираше се в корубата на едно повалено дърво и се губеше в Опустошението.
Птицата кацна на ръба на дървото в което се беше събрала вода - да пие и да освежи умореното си тяло.Гмурна се в живителната прохлада, доволна от сбъднатото желание.
Под дървото имаше мъхесто гнездо,примамливо и удобно.Отпусна се и заспа с надеждата, че никой няма да я безпокои.Че кой ли би могъл да го стори?! Никакви звуци не се долавяха. Птицата се събуждаше често с необяснимото усещане за опасност. За първи път и се случбаше да заспи на земята.Беше нещо необичайно ала от гледката на повалените дървета не знаеше кое би останало право до сутринта.Това бе вече повалено и образуваше удобно прикритие. Имаше вода, а храна....Ще потърси сутринта.
Нощта премина бавно в мълчанието на Опустошението.
Птицата видя Утрото, но не чу птича песен и не се реши да запее. Мълчешком се провря между оределите клони на дърветата без да срещне себеподобни. Не съзря и друи същества в гората.
Тя не бе попадала на такова място - странно и страшно!Трябваше да разбере защо бе така. Не се замисли за опасността. Изчака изгрева на слънцето търсейки храна, ала освен лишеи и мъхове нищо друго не намери. Слънчевите лъчи се стрелнаха към земята без да им попречи нищо. Птицата се извиси над дърветата летейки все по- високо и високо.Обходи с поглед парчето земя и съзря нещо странно.Големи каменни гъби посадени безразборно в едно кръгово Селище.От отворите им излизаха странни същества.
От една гъба се изтърколи Корем - заоблен,издут,сякаш всеки момент ще се пръсне.
Птиците дочу странен тракащ звук. Потърси источника с поглед и видя една Челюст, която поглъщаше всичко по пътя си.Малко отстрани, на един хълм се издигаше сама гъба. Нейният отвор бе от към върха. От там се издигна Мозък. От начало беше бял,ала Птицата видя че променя цвета си. Стана розов, червен, син, черен и отново вял. Това същество се рееше над останалите може би защото бе по леко?!
Внезапно две същества,горящи в огъня на страстта, се втурнаха едно към друго и се тръшнаха на земята докато се превърнаха на пепел. По време на тяхното изгаряне отскачаха въглени и полепваха по близкостоящите им и ги дамгосваха.Нещастниците се гърчеха от болка но не моцеха да се отдалечт защото бяха вързани със кръвни връзки.
Друго същество като слонски хобот се целеше в някого и изхвърляше боклуци.Птицата проследи за да види целта и видя Хората.Преведени и унили,те обслужваха съществата, безроподно, с някакво примирително доволство че съществуват. Едни от тях галеха Корема с пера,за да му доставят удоволствие.
Други побутваха от далеч към Челюста различни неща - къщи, коли, земя, бижута. Някой от Хората по невнимание попадаше твърде близо и Челюстта поглъщаше и него.
Трета група Хора ръкопляскаше на Мозъка, пееше му химни за възхвала и му закачаше благодарствени отличия.Птицата видя как Мозъка се залепи на един от Хората и го изсмука напълно.
Птицата кръжеше над това странно селище онемяла от всичко което виждаше.
И внезапно съзря Човека.Те бяха малко и държаха в ръцете си кошници.Птицата не виждаше какво има вътре и реши да слезе по ниско.
Никой долу не поглеждаше към небето - бяха го забравили съвсем.
Птицата се сниши до толкова че докосна главата на Човека и видя какво има в кошниците.
Птицата видя как Хобота изстреля към един човек метално парче боклук което го уцели.Човекът падна мъртъв но гърдите му се отвориха и от там излетя Пеперуда.
Малкото крилато същество доближи Ятицата докосна я и полетя с нея.Птицата знаеше че Пеперудата не може да лети нито толкова бързо нито толкова високо,но за сега щеше да е добра дружина.
Птицата реши да се върне на намереното място за да си починат.Птицата летеше бавно, оставяйки се на течението, за да може Пеперудата да я следва.Ала как ще живее това малко крилато?То се хранеше с цветен прашец а там на Мястото нямаше цветя!Как щеше да оживее?Ето че стигнаха.Птицата заведе Пеперудата до водата а тя самата уморено се отпусна във временното си гнездо.
Утрото неусетно се разсипа от изток и обагри небосклона.Птицата излетя,поздрави го мълчаливо и полетя поемайки нова посока.
Не след дълго видя Хълма,уморено прилегнал на припек.На билото му се бе разперило Цветето. Тя кацна до него,прошушна му колко е необходимо да тръгне с нея и Цветето се съгласи.То издърпа корените си от Хълма и Птицата внимателно го пое с човка. Щастлива полетя на зад към Мястото. Когато стигна го посади близо до водата. Цветето отвори листа и с въздишка се огледа. Пеперудата не повярва на пипалата си!Тя отново и отново обгалваше това красиво разтение щастлива че го притежава.
Един слънчев лъч се провря изненадващо и погали двойката. Птицата трепна, очарована от красотата на мига и запя!Дърветата не вярвайки се заоглеждаха,потръпвайки с малкото си още живи клони.Водата от извора се втурна по бързо, успя да прескочи дървената преграда която я задътжаше до сега.
Нощта дойде неусетно.Лухата надникна с едното си крайче и освети Мястото.Птицата дочу странен шум и се огледа - водата, водата ромолеше!Беше се превърнала в малък поток и бътзаше да очертае пътя си.Внезапно усети лек полъх - дърветата!Дърветата раздвижиха клоните си!
Нощта беше нова, неочаквана и чудна!
Утрото се втурна жизнерадостно и изпълни Мястото.Птицата се издигна поздравявайки с весели трели Зората.
Птицата се отправи отново към Хълма и събра семена.Върна се и ги разпръсна по протежение на Ручея.След няколко дни зеленина обагри живота им.От някъде долетя Калинка.След ден малко Бръмбарче.Станаха много!
Ала птицата изпита самота.Желанието да има дружка като нея я обсеби толкова силно, че сърчицето и се сви.
И тогава? И тогава чу заповедта на петия ден!
Птицата не губи време. Отправи се към Извора и кацна така че да се отрази във водата цялото и телце. Застана неподвижна и зачака. Чака дълго,но Птицата знаеше силата на закона.Когато времето се изпълни водата трепна,раздвижи се и Дружката излетя.
Да!Законът беше верен!Двете излетяха и запяха най красивата си песен.
Всичко се промени. Мястото поздрави Новината.Дърветата се изправиха съвсем. Цветето разпръсна семето си.Пеперудата и Калинката танцуваха. Ручеят запя игрибо.Бръмбърчето се присъедини към хорото.
Бяха живи! Бяха победили смъртта!
Птицата реши заедно с Дружката да отидат в Селището. Трябваше да помогнат на Хората!
Когато прелетяха само Човекът ги видя и се зарадва.Той не се учуди на двете крилати същества - поздрави ги зарадван.
Птицата и Дружката запяха доволни.Песента разсече тишината. Съществата се стъписаха. Те не вярваха на ушите си.Хората същоспряха,някои се опитаха да се изправят,ала гърбовете им,приклещени от примиренчеството, ги държаха здраво приведени!
Няколко чифта очи се изтръгнаха от плена и се взряха към небето.
Птицата и Дружката всеки ден отиваха в Селището и пееха. Все повече и повече очи се вдигаха освободени и гърбове се изправеха.
Съяествата се обеспокоиха. Те не искаха да загубят прислугата си. Не искаха да оставят Хората свободни. Определиха Птицата и дружката за враг номер едно. И се събраха да скроят унищожителният План.
Една нощ Планът узря.Съществата плениха Птицата и Дружката.Отрязаха им крилете и ги оставиха в центъра на Селището да ги виждат Хората.Организираха празник по случай победата.Раздадоха подаръци на верните.
Човекът не се отчая.Той съедини Огъня на Душата с Огъня на Ума.Чудото дойде!Небето се отвори и Огънят на Небето се съедини с Огънят на Земята.
Стана в миг на око! Огънят се втурна, обгърна Птицата и Дружката и ги понесе нагоре, нагоре, нагоре към вечността!