РАЗГОВОР ЗА БЕБЕТА

 С малкият ми внук разговор за бебетата:
- Бабо от къде идват бебетата?
- Щъркела ги носи - малко неуверено отговарям
- Ами щъркела от къде ги носи? - продължават въпросите
- От топлите страни - вече се притесних
- А какво е там?
Малее, това дете е извор на въпроси
- Там слънцето грее много силно и хората са черни - отговарям и ме обхваща ужас.
Настава кратко мълчание което ме облива в студена пот.
- Бабо, ами щом там хората са черни защо щъркелите носят бели бебета?

ПРАЗНИКЪТ НА ДЕТЕТО

 Снощи правих компания на малкият си внук и той реши да ми лакира ноктите на ръцете по случай деня на детето :)
Направи всеки нокът с различен цвят. Каза, че всичко днес е пъстро като балоните които продавали на празника. :)
Лакира само ноктите на едната ръка. Било достатъчно. Празника не бил много голям :-D
Предупреди ме да не ги изтривам. Щял да провери като се върнел от детската градина.
- Но утре вече не е празник - противих се аз
- Не е празник, но е следпразник - мъдро ми отговори той.
:)
Сега се чудя дали сама да не си лакирам ноктите и на другата ръка, но осъзнавам, че така като него няма да мога :)

ЛЕТЕН ДЪЖД

Вали, вали. Като из ведро вали. Ала дъжда е студен. И морето е още студено. Морето си е море. Дъжда е друго нещо. От небето идва. Значи там горе е още студено. Слънцето не е напекло облаците и те имат студен дъжд. Всичко се е изпокрило. Нито птица нито животно. Че кой ще излезе в този студен дъжд.
Ех, какъв дъжд валеше през лятото тогава....когато бях на десет лазарника ( така казваше баба). Топъл дъжд. Слънцето грееше, а дъждът валеше. А ние цялата тумба хлапаци от махалата, голи до кръста, играехме танца на дъжда. Какъв е този танц ли? Той беше ритуален на детството ни. Първо всеки играеше за себе си. Ръцете играеха своя танц. Краката играеха своя танц. Беше нещо прекрасно. После всички се хващахме за ръце и играехме нашето детство.
Днес си спомних този летен дъжд. Той беше като детството - топъл и даващ живот.
И като детството си отиде....наваля се и отмина...
Гледам през прозореца дъжда, а той почуква сякаш ме вика. Излязах и протегнах ръка. Няколко студени капки се събраха в шепата ми. В този момент слънцето проникна през облак и се спря на тях. Затопли ги и ги оцвети. Усмихнах се на този слънчев дар. Той ми каза, че детството никога не си отива. Частица винаги остава от него...в спомена...в няколкото дъждовни капки събрани в шепата на една жена преминала шейсетте!!

ПЕПЕРУДЕНО МАТИНЕ

Тази сутри рано, рано, още слънцето не се бе показало, а аз на двора. Нали съм ранобудна булка, а двора с решетъчна ограда, всички комшийки да ме видят. 😊
Премитам и си подсвирквам, че ако някоя не е разбрала, че съм първа, да разбере. 😛
И в този момент от липата излитя ято пеперуди. Вече ви бях споменала, че започна любовният им период.
Бяха от един вид. Пъстропери - кафяво и жълто, но когато се вгледах внимателно всяка имаше и друг цвят, който я различаваше.
Пеперудино матине 😍
Няма начин да ви опиша красотата на танците им. Беше толкова синхронно, че ако имаше световно състезание между всички крилати, щяха да спечелят титлата.
Стоях изправена с метлата в ръце сякаш ме бе ударил гръм.
И те дойдоха 😯
Полетяха около мен. Галиха ме с крилата си, докосваха ме с пипалата и сякаш станах участник в танца!
Не разбрах как отлетяха. Още дълго стоях зашеметена докато не видях шашнатите физиономии на съседките, които бяха станали очевидци на случката.
Тръснах глава и се прибрах.
Бях щастлива, че танцувах с пеперудите!!

ДЕТСКИ ИСТОРИИ

Преди малко се обадих на дъщерята по скайпа. След като приключихме разговора с нея помолих да говоря с внука си. Той седна пред лаптопа.
- Здравей, миличък. Как е на баба най малкото момче? -питам аз.
Малкият ме гледа съсредоточено и отговаря :
- Бабо, която си там много си различна от баба когато си тука!

о-в Лесбос

Бях на разходка. Реших да разгледам градчето.
Моливос се намира на 60 км. от главният град на о-в Лесбос - Метелини.
Градчето е малко - 1200 жители,но много красиво. Почва от брега на морето и се "изкачва" по планината. Построено е на "етажи" като между тях има тесни и стръмни калдаръмени улички. Някои от тях са "покрити" с къщи и образуват тунел.
От двете страни са отворили врати малки магазинчета с най разнообразни туристически артикули. Приятни кафенета и уютни ресторанчета са отворили гостоприемно врати.
Дърветата,повечето салкъми,са стари и много красиви. Повечето от къщите приличат на нашите възрожденски от Жеравна.
Морската вода е светло синя и дъното на морето е покрито със сребрист пясък.
Морската ивица е камениста и плажната е тясна и ограничена.
На върха на планината се намира крепостта която е предпазвала градчето от пиратите.
Туристите все още са малко.
Пътя обратно беше по труден :)
Стръмните улички ме измориха и си мислех че повече няма да изляза.
До утре

РАЗМИСЛИ ПО ВЕЧЕРНО ВРЕМЕ

Снощи в часа на мисленето....да, имам си час на мислене :)
Не, не е обикновен час в който мисля за да си реша някой всекидневен проблем. В този час отварям вратата на ума си за всякакви мисли които дават отговор или път за отговор.
Часът е вечерен. Тогава природата затихва подготвяйки се за нощта. Човешкият шум също утихва. Онези които са излязли за нощен живот вече ги няма а оставащите са по домовете си в семейно спокойствие.
Та да се върна към началото :)
Мислех си снощи за стремежа на човека на всичко да слага граници....определения....етикет.
Е, да, ние самите сме ограничени в тялото - от главата до краката и от лявата ръка до дясната - и не можем да излезем от това тяло.Не осъзнаваме,че имаме Дух, който няма граници.
И всъщност него сме "вкарали" в клетката на тялото.
Като екзотична птица която очакваме да ни забавлява с песните си и да се хвалим с нея пред приятели и близки.

"АЗ" - ът е!
И странното е, че самият той не разбира, че чрез границите, определенията и етикетите към другите хора всъщност определя себе си!