Списъкът

Не беше странен списък...не. По странното беше, че съществува.

Беше си записала всичките му грешки. Неее, не беше в тетрадка, нито в тефтерче. В умът си ги беше записала,,,и в сърцето. Всеки път когато сгрешеше тя му припомняше и всички стари грешки. Една по една му ги припомняше. Нямаше значение от кога бяха.

Отначало се ядосваше. След време свикна и внимателно се вслушване тя да не забрави някоя. Защото ако в момента забравяше, много бързо грешката напомняше за себе си и тя започваше списъкът отначало. За това той беше много внимателен.

Когато за първи път й напомни забравена грешка тя се стресна учудено, но бързо се окопити. Когато за втори път му се наложи да й припомни та замълча, погледна го и смутолеви нещо, което и сама не разбра.

Третият път когато й напомни стана каквато стана.

Тя млъкна, седна на най близкият стол и се разплака.

Той мълчеше без да разбира плачът й, но тя толкова покъртително плачеше, че той не издържа. Седна до нея, прегърна я, но преди да каже каквато и да е успокоителна дума тя утихна и го попита:

- И сега как да ти показвам, че помня всяка твоя грешка за да не мислиш, че си идеален и да ме изоставиш?