Реброто на Ева

Отворих очи в странна тишина.Часовникът не беше звънял а аз бях будна?!
Е,да!Неделя е!Няма да ходя в холдинга.Обещах на майка да си остана днес в дома и да подредя мазето.Денят обещаваше да бъде хубав.Късна есен е ала слънцето се бе подало,усмихвайки се весело на света.Дърветата смирено се бяха попривели,а вятъра не ги закачаше.
Скочих от леглото,втурнах се в банята и се заиграх с веселите струйки вода,които се изсипаха върху ми. Запях а песента ми се понесе из цялата къща. Помилва цветята в саксиите на мама,заигра се в завесите на отворените прозорци,шмугна се в кафеварката и стана дует. Хареса ми тази покана.Облякох се на бързо и се втурнах в кухнята.
веселите,майчини очи ме посрещнаха,ръцете и се отделиха от мивката и се втурнаха в косата ми.
- Хайде,поспаланке,денят се преполови!
бутна ме на стола и стовари пред мен препълнена чиния от сутрешни лакомства.
- Помощ,помощ! - развиках се смутена от видяното и майчиния смях се смеси с моите престорено - възмутени възгласи.
Милата ми майчица не ме беше виждала така близо месец.Имах много работа и тя стоеше сама в къщи сред саксиите си и Фоби - белият сиамски котарак. Сетих се за обещанието си да изчистя мазето. Когато баща ми беше жив то беше "светая светих" за него. След смъртта му рядко слизахме там.
Изпих си кафето хрупайки вкусотиите на мам, уговорихме обяда и аз тръгнах към мазето.Целунах майчицата си и някъкъв странен смут облъхна сърцето ми.Майка се вгледа в очите ми,целуна ме по челото с нежност и погали косата ми.
- Хайде,скъпа,не се разделяме за винаги.Най много час ще бъдеш долу.
Излязох,завих в ляво и се спуснах по няколкото стъпала.Фоби,котаракът,се оплете в краката ми. Извиках му да се връща при мама ала той се направи на ни чул,ни разбрал. Оставих го да ме последва отваряйки желязната врата на мазето.Когато я постави баща ми доволен каза: - Сега е като херметически затворен блиндаж. Имам вода и храна достатъчно да изкарам месеци без да ме достигне никой и нищо!
По - късно този ден разбрах,колко истински бяха тези му думи.
Отворих вратата и натиснах електрическият ключ. Заля ме матова светлина.Вътре всичко беше по старому,ала по прашно и по разбъркано.
Мазето бе голямо и баща ми го бе разделил на сектори.От дясно на вратата бе монтиран санитарен възел - тоалетна с душ.От ляво - кътът на баща ми за неговото хоби.Събираше развалени детски,механизирани играчки и ги поправяше. После ги подаряваше на децата. Беше задържал няколко от моите за спомен.Сега стояха на полицата сякаш никога не бяха употребявани.
Имаше сектор за зимнина,за употребявани вещи с които майка не искаше да се раздели и моите детски вещи.Тук бяха креватчето ми,люлката ми,дървеното конче.беше ги подновил надявайки се да послужат на внука който така и не дочака. Повали го рано диабетът,открадвайки от майка ми радостта на старините и а от мен - дядото на децата ми които един ден исках да имам!
Имаше и кът за почивка. Книгите на баща ми,касетите с любимата музика,шахът. Всичко бе все още тук!
Майка ми не искаше баща ми да се мотае в къщи когато чисти. Той слизаше тук докато майка не позвъни. Цвънецът бе прокаран за тази цел.
Започнах работа.Спореше ми подредбата,чистенето ала някаква странна тъга ме бе обвзела каквато не бях усещала преди.Или както онзи смут в сърцето който ме обхвана преди да слеза тук.
Сякаш нещо ме обграждаше,късайки връзките на живота в който бях. Не исках да се оставям на това предчувствие. Пуснах любимата бащина музика и продължих без да се притеснявам за времето,знаех - мама ще позвъни за обяд. Отпуснах се на татковия фотьоил и съм заспала с мъркащия до мен Фоби.
Когато се събудих бях замаяна и нямах представа нито къде съм нито колко е часът.Беше ми необходимо около четвърт час за да дойде всичко на мястото си.В мазето нямаше часовник а и аз не бях взела моят. Измих си лицето зачудена защо майка не бе позвънила все още.
Отворих тежката,желязна врата и ме лъхна някаква странна миризма,неопределена,непозната.
Влязох в къщи но майка не се виждаше никъде. Яденето готово,печката угасена.Телевизора работеше,ала видях странно студио,без хора. Само предмети се виждаха. Близо до прозореца,там където обикновенно заставаше майка,когато искаше да види нещо навън,намерих дрехите и които носеше сутринта. Те стояха на земята сякаш майка ми се бе изнизала от тях.
Изнизала?Как?Какво? В дух ли се бе превърнала? О, Боже! Полудявам ли? Ужасена се изправих и изплашеният ми поглед се втурна през прозореца към улицата за да се ужася още повече. Вън не се виждаше човек,нито животно. Колите стояха сякаш гарирани. Бяха по средата на улицата сякаш внезапно спрели поради повреда.Слънцето също се бе спряло,малко преди апогея си. Облаците не съществуваха,вятър не се усещаше.
Тръгнах,като сомнабул,навън.
Дрехите,дрехите бяха на всякъде - по тротоарите,по дворовете,по улицата. Изхлузени по същия начин,който видях у дома. Приличаха на окапали шушулки от които пеперудите бяха отлетели. Приближих се до една кола и видях дрехите на шофьорската седалка. Изтичах до друга - и там дрехи.До трета,четвърта...о,Боже! Сънувам ли? Не може да виждам това което гледам! Невероятно е! Къде съм в същност? Познавах моята улица,моят квартал,моят дом. Тук бях израснала!Ала тези дрехи оставени навсякъде?Празните,внезапно спрели коли? Пустите къщи? Нито еди човек или животно? Само аз! Сама?В този град само? Или....не може да бъде!
Втурнах се обратно в къщи. Телевизора продължаваше да показва празното студио. По радиото се разнасяше един и същ мотив. Песента бе спряла на една точка...както слънцето!
Ужас ме обвзе! Цялото ми тяло настръхна! Изтичах на вън и тръгнах без посока. Съпровождаше ме странна тишина и тази проникваш до мозъка на костите ми гледка - дрехите!
Магазините бяха с отворени врати.Влязох в един.Същата гледка - дрехите,изхлузени дрехи навсякъде. Влязох в един ресторант. Дрехите стояха по столовете като набръчкани същества,безформени,обездуговени. Същества определящи една недействителна обстановка сякаш нарисувана от художник с развинтена фантазия.
Автобусът бе препълнен с дрехи,сякаш невидим вехтошар го бе спрял за да обере и други.
Битак!Ха,ха! Елате,елате да си изберете кой каквито дрехи иска! Хайде народе! Насам! Насам!
Стичащите се по лицето ми сълзи ме осъзнаха.
Сама съм! Сама! Аз и този вехтошарски свят!
Влязох в бижутереен магазин. Нанизах си гривни,пръстени,диадема...каквото си харесах.Поиграх си с диаманти,с пари,с всичко около мен. Всичко за каквото си бях мечтала сега го имах!
Аз съм най - красивата,най- умната,най - богатата! Нямаше кой да се сравни с мен!
Влязох в царският замък,седнах на трона, сложих си короната.
Къде са ми поданиците?
Защо ми е всичко това?
Захвърлих короната,бижутата,дрехите и останах чисто гола.
Гола!
Така! Само така! Нищо не ми е нужно освен еди отговор!!!
Нещо се мярна през огромните прозорци. Това ме озадачи. Птици? От къде?
Какво е всъщност това? Въпросите се запреплитаха в главата ми без отговор.
Съществата приличаха на мен с тази разлика че бяха изваяни от светлина - бяла,сякаш неонова,имаха крила - огромни които засенчваха лицата им.
Какво е това? Поданиците ми пристигнаха!
Ха! Ето ги! Че крилати!
Ха! коя царица има такива поданици?!
Аз! Аз! Аз!
Ала коя съм аз? Не съм царица! Никога не съм била! Коя съм?
Да! Да! Аз съм Ева! Ева! Ева!
А тези там?
Ангели!
Айде де! Всичко друго ми е в ръцете само ангели ми липсваха!
Ама наистина са ангели!
Стояха,по скоро висяха на една дистанция,която не се променяше.
Излязох от двореца и тръгнах към тях,но те пак отстояваха на същото разтояние.
Спрях се и седнах на моравата. Земята бе очудващо топла. Това бе едно от чудесата. Другото бе светлината която не изчезваше и водата.Храна имаше навсякъде.
Погледнах към ангелите. Бяха там и една нежност се носеше от тях към мен и ме обгръщаше със спокойствие сякаш бяпх в ръщете на майка си. Вече не се безпокоях за нищо. Знаех че решението бе взето и бе добро.
Времето бе спряло.Единственият показател за дните бе сънят ми. Той сякаш бе кодиран в мен.
Ангелите стояха на същото разтояние и след десет съня. Не разбирах защо не ме оставеха да се приближа.
Слънцето приличаше на забулен жълтък а морето бе толкова лениво че ми се струваше нарисувано.
Ах,тази самота! Не я понасям вече! Защо да съм сама,защо?
Сама ли бях? А ангелите? Те не са ли Божии същества? Погледнах ги и ми се стори че се приближиха.А може би Бог ги бе изпратил да не съм сама? Погледнах ги - отново се приближиха.Загледах се състедоточено и започнах молитвата която баба ме бе научила като малка.
- Отче наш,който си на небето - ангелите се приближаваха към мен. Без да спирам молитвата се изправих и тръгнах към тях. Крачка по крачка,дума по дума ние се събирахме. При края на молитвата ангелите ме бяха обградили и чудната им светлина бе обляла цялото ми тяло. Сякаш че станах като тях но без криле.
Без криле ли? Те ме обгърнаха и понесоха. Летях! Летях! Под мен земята се отдалечаваше а морето ми заприлича на махленска локва,а планините сякаш бяха дипли на женска пола.Не след дълго ангелите внимателно ме оставиха и се отдалечиха за да видя къде съм.
Беше чудна градина! най различни дървета,цъфтящи,плодоносни се виждаха наоколо. Цветята пръскаха чуден аромат. Слънцето се отразяваше по скъпоценни камъни и златни късове. От всякъде запреиждаха животни.Не изпитвах страх от тях нито те от мен.
Погалих сърнето,дръпнах ушето на зайче,слона ме пое с хобота си и ме качи на гърба си. Лъвът подтичваше след нас,птиците кацаха по мен. Направиха ме своя царица и аз ги признах за свои поданици.
– Боже всичко е прекрасно но къде е другият като мен? Къде е? Дай ми го Господи!
Внезапно пред мен се изправи една фигура. Беше от същата светлина като ангелите, но нямаше крила. Имаше ореол, като корона , около главата.
Познах го веднага и се преведох в дълбок поклон пред Божиите нозе.
Той ме повдигна,вгледа се в очите ми и ме попита:
- Наистина ли искаш друг като теб? Помисли си добре!
- О,Господи! Моля те! не искам да съм сама! Дай ми още един като мен! Моля те!
- Добре така да бъде! Ще заспиш за малко и когато се събудиш,другият ще бъде до теб! Ще бъде част от теб!
Спокойна полегнах на меката трева, знаейки,че това че този е последният ми сън сама.
Господ ме погали по лицето,започвайки от челото и една сладка дрямка ме обвзе.
Гмурнах се в съня със сигурността че в карая му ще намеря началото на новият ми свят!