Цветовете на палитрата

За кой ли път ме изкараха от кожата. Хайде де! Ще ми се прави на честна и почтена! Този номер пред мен не минава! Смята че има завеса1 Полека да не се скъса! Любовникът до гърба, съпругът до задника й и хайде всичко ни е наред. Пред ония, мижитурките, положение създава. А те се лепят, прочит пробутват. А пък, нашата, вирнала главата. Пък и защо да не я вири? Съпругът постоянен, удобен, а пък любовникът според икономическите нужди. че и свита си има - интригантки и подлизурковци. Очакват да падне нещо и за тях. Такива като мен праха й да гълтат.
За какво ми е хубостта че и акъла? Един "свястен" любовник не си завъртях. Чувства търся! Ами!
Другите момичета пари направиха а аз - борчове. Да не си помислете че им завиждам?!
Боже опази!
Странното е че те ми завиждат. Начин да намерят да ме оплюят ще го направят!
Една ми се направи на приятелка. В една къща живяхме, на една маса ядохме. И тя пари направи. След дълго стоене най после си намерих работа, а тя "приятелката" отиде че я развали. Ама кой ми е виновен? Да бях си затваряла устата, а аз да се похваля че и за мен изгря слънце.
Ако продължа да ви разказвам всички исторически събития за "приятелски" услуги - цял роман ще излезе.
Един ден си викам - я да не обръщам толкова внимание, че всеки човек си има кусури. То и аз не съм останала без кусур. И той е доверчивостта ми. Някой ми каза: "Не е кусур, глупост е"
Майка ми виак - "Дарва е, дъще, не слушай завистниците."
Нали ми е майка - успокоява ме. Че може и права да е. Рядко се среща доверчивост в чист вид и за това трудно се разграничава.


– 2 –

Най сетне намерих добра работа. Нова таверна а аз помощник готвач. Зарадвах се, че чак ме достраша. Много хубаво не е на хубаво.
Майстора млад, разбран ми се стори. Цял месец работих и пеех. Пееха ръцете ми, пееха краката ми.Какво още да ви кажа - пееше душата ми. Ето, на и за мен светъл ден.
Да, ама, ден до пладне, както казваше баба ми.
Идва една сутрин майсторът, отваря хладилника и ми крясва. Сякаш с чук по главата ме трясва че чак изтървах зелката която чистех.
– Защо хладилника е разбъркан - вика - Не можа ли да го подредиш?
- Бре, майсторе - опитвам се да отговоря - не съм стигнала още до хладилника,друга работа имах.
- Не ми отговаряй - крещи - че жена на мен не може да ми излезе на среща.
- А бе, човече - отговарям - не можа да сложиш жена си на мястото й, че от мен дойде да си го изкараш? Да ме оставиш на мира, че това не ми харесва.
- Да млъкнеш, мръсна българко, че ще ти истине мястото.
Е, до тук бях! Развързах престилката, хвърлих я отгоре му и хванах пътя. А пътя до дома дълъг.Чувам в главата си гласа на дядо ми - лека му пръст : "Преклонена глава сабя не я сече."
От друга страна гласа на майка ми : "За едното себеуважение живее човекът, дъще. Като не уважаваш себе си никой няма да те уважава. От глад да умираш ала "Аз" да си. Пачавра на хората да не ставаш че всеки търси с някой друг да обърше насраният си задник."
Олекна ми щото и аз така си живеех - със себеуважението!



– 3 –

Преглеждам вестника да открия нещо за работа. Обаждам се на един телефон - оказва се малък хотел с таверна извън града. Рано е още за сезона ала трябва да се подготви.Хубавото беше че предлагаше и стая за спане в хотела.
Собственикът, почти шестдесет, от вторият ден замята блюбени погледи. Оставях ги да окапят че на дядовата ми възраст беше, панталоните му увиснали, къпането - историско събитие, ала любовник решил да се пише.
Аз обаче, упорито се правя на "халосана с мокър парцал" на "Вие" му говоря, "шефе" му викам. На него обаче му харесва, щото мисли че играя. Утрепах се от работа и заблестя от чистота на всякъде.
Един ден ми вика: - Ще ми трябва още едно момиче че почва сезонът и работа ще има за две.
– Добре, шефе, ще доведа.
Извиках една позната. И друг път съм и намирала работа. Дойде тя и започнахме и
двете. Е,нямаше още работа и ние "облизахме" района.Шефа ме остави на мира и започна да замята очи към нея а тя срамежливо му отвръщаше. Аз бях доволна че ме остави на мира.
Юни се случи лош. Туристи малко и се чудих какво да правя, търсех си работа че ме е срам със скръстени ръце да стоя. Намирам си аз работа ала "госпожицата" започна да я взема от ръцете ми като се приближи шефа. Веднъж така, два пъти така, а на третия път я спирам с въпроса:
- Какво се опитваш да правиш, кучко?
– Ай, - прави се на обидена тя - аз исках само да ти помогна.
- Намери си твоя работа и ме остави да върша моята. Не ме смятай за балама, колкото и да ми личи.
И тя взе да си "гледа работата" сериозно.
В почивен ден съм. На другият ден сутринта трябва да съм на работа ала плановете ми се объркаха, взех едно такси и се върнах през ноща. Влизам на пръсти в стаята да не събудя "госпожицата" ала леглото празно. Мина ми нещо през ума и сутринта рано,рано заставам зад едно дърво срещу стаята на шефа. Не чаках дълго и гледам "госяожицата" излиза от там. Какволи ме засяга, си викам, на когото си иска на него да ляга.
Да ама ме засегна. След седмица шефа ни повика и казва:
– Работата намаля, нямам нужда от двете ви.
Обърна се към "госпожицата" и казва: - Ти ще останеш!
Плати ми и ме изпрати. Прав си е човека. Аз само работя. Другата и лични удоволствия доставя.


– 4 –

И отново търсене. Тук работа, тамработа, къде ми е работата.
Седнала съм на пейката и чакам автобуса преглеждайки новите съобщения за работа. Присяда до мен един възрастен господин. Като го гледаш ще речеш че всичкото благородство в него се е събрало.
– Искаш ли един договор да направим - ми вика – от мен парите от теб младостта.
– Бре, дърт пергиш – ми идва да му кажа, ала остава зад зъбите. Че как да му кажа "господине" като не е. – Младостта си не продавам, дарявам я ама не на тебе!
- Че какво толкова я цениш - ме пита - една гола младост защо ти е? Я виж наоколо колко момичета - кукли има. Кой мислиш ги е направил такива? Любовника - вика - за това е, да плаща като иска млада.
– Труда си продавам само, дядо, нищо друго.
Изправих се и тръгнах. Един кикот се чу подире ми, ала аз така и не се обърнах. Че и защо? От различни светове сме и различна стока имаме.



– 5 –

Вървя си аз и си приказвам на ум сладки неща, щото нямам пари да си купя, а горчилката не я искам.
– какво си се замислила толкова, да не ти са потънали гемиите. - чувам познат глас.
Засмивам се че усмивката ми е достатъчен отговор. как не съм и казала истината. И тя е една от "куклите". С богат женен мъж, добре плаща. Кво ли ме засяга?! Всеки живее както го разбира този живот.
– Хайде с мен. Моят ще ме води на бар. Чакай да му кажа че ще сме две. Даже не ме попита дали искам да отида. Не я спрях. В края на краищата и аз съм човек, имам нужда от малко развлечение.
– Готово - след кратък телефонен разговор - след час пак тук.
Отидох до дома и смених дрехите. Сложих копринен панталон, семпла блуза,загатваща красивите ми форми. Дискретен грим, парфюм със сладко ухание.
направих впечетление на господина, видях как му светнаха очите.
След малко колата спира и се качва още един "господин". Малко по млад ала и той женен, видях халката на пръста му. Сепнах се, пак моята доверчивост ми скрои номер.
Айде, какво толкова нали?! Една весела вечер и ако съм хитра може да се измъкна от другото а може и да се възползвам. Ама нали ви казах че не съм от хитрите а да се правя на независима нямам пари.
Слязахме от колата и телефонът ми звънна. Беше една позната ала тя ми реши проблема. Отделих се да не ме чува куклата какво говоря. Настигнах ги и се извиних че трябва да се върна. Не ги оставих да ме уговарят. Качих се на едно такси и обратно.
Не че не искам мъж. Искам, ала за мен да бъде, не ми трябват огризки от чуждо ядене.
Аз съм от онези, малкото, които не продават а заменят - ден за ден заменям, нощ за нощ заменям, сърце за сърце заменям, живот за живот заменям!


– 6 –

Не ми харесва този скапан свят, дето се е превърнал в битак. Ала ми дава сили сигурността, че някъде е останало едно парче от градината и за това търся. И ако го намеря няма да го заменя. За себе си ще го оставя и за моите. Кои са ще попитате моите? Те са ония с единственият кусур - доверчивостта. Да не си мислите че са малко?
Трудно се намират наистина че и да ги срещнеш не можеш да ги разпознаеш ако те не ти се открият.
Вървя еди ден по улицата и главата ми ври. Поръчител ми трябва,да си купя мотор че мотора ми трябва. При един отивам - не можел, при друг - не иска, трети съвет ми дава да вървя пеша. Внезапно някой ме дръпна за ръката. Обръщам се и виждам усмихната физиономия на доктора. Паяестинец, емигрант като мен, познати сме ала едно познанство, което не знаеш как да го класифицираш. Без да се усетя му казах проблема си. Хвана ме под ръка и ме отведе в магазина. Подписа се и аз си взех моторчето.
Ей така се срещнах с един от моите. Даже едно - благодаря - не можах да му каза защото тази дума ми се видя много сива да изрази възторга ми от постъпката му.
- Брей, си казах, защо сърцето не може да говори?!
Прибирам се в къщи от работа сред нощ. Вратата разбита и шевната ми машина липсва. Не мигнах до сутринта. Едвам се разсъмна и тръгнах по улиците, мястото не си намирах щото с машината си докарвах малко пари.Вървя си аз шокирана и отсреща приятелката. Гледаме на какъв съм хал и пита. Не скрих, казах и плачешком.
Прегърна ме и ми вика: - Имаш пари да ми връщаш, задръж ги, прибави и от теб и си купи друга машина. Подарък от ме да е!
Такива са "моите". Не си рисуват маски. Това са което виждаш. Късметът ми е че ги срещам. А "другите" в техният свят да си стоят, щото и в злато да плуват пак ще миришат.
Ама какво значение има - ще попита някой - на повечето носовете са запушени.
за тези - със запушените носове - проститутката с много пари е по уважавана от мене, доверчивата мечтателка, дето търси една градина за себе си и "своите".