Изповедта на една жена в златна възраст

Докато стигна петдесетте времето си цъкаше нормално и никак не ме притесняваше. Но като звънна петдесетака се позапрях. Една- две години постоях там да хвана загар и после бавно, бавно като костенурка, преодолях разстоянието до петдесет и пет. Там постоях три - четири години и после му отпуснах края.

Минах шейсетте и не мръднах от там доста време.

Пък защо да мърдам? Добре си ми е там.

Да не мислите, че ви говоря за годините като години Тц! Говоря ви за усещането което идва от преодоляването на границите. Защото всяка възраст има своите граници. Когато разбереш това успяваш да ги премахнеш. Една след друга, до онзи момент в който вече няма нито една.

Свободна жена съм.

Времето вече няма никакво значение щото мигът е важен. Знам ли колко още ми е драснато от "горе".

Да не мислите, че нещо ми липсва? Пълна ми е кошницата.

И в главата имам и в сърцето имам и в душата имам. И не ми се свиди. Раздавам. На никого не съм отказала.

Този нов свят в който съм, вече е само мой и само от мен зависи с кого ще го споделя. Защото в него може да влезе само безграничният....като мен.

В моя свят има радост за всичко - и за ума и за тялото и за душата.

Сакън, да не сте се усъмнили в това което четете.

Сега съм истинската. Като есента - препълнена с плод и пъстра.

Пъстра с цветовете на радостта и мъдростта.

И ще спра до тук, щото ако продължа ще тръгна по другият път, а онова което е там не всяко око може да вижда.

Тази е прекрасната ми възраст.

Ако трябва да избирам ще започна от тук и ще остана тук.