Суета над суетите

Ангелът замислено гледаше жената, която току що излезе от банята.
Не беше доволен че го пратиха при нея, но заповедта си е заповед.
Беше странна,някак си нетърпелива.Припряно забърса тялото си, сякаш се страхуваше че няма да успее.Когато приключи, сложи фино бельо но само след миг,оглеждайки се в огледалото го свали.
Ангелът все по замислено гледаше жената.
След като смени четири комплекта бельо остави петият и доволна продължи обличането.
Смени две поли,три блузи,два чифта обувки.
Ангелът беше спрял да мисли.Крилата му бяха омекнали и единственото което искаше бе да ги смени!
Не разбираше защо бяха я избрали. В нейната глава нямаше нищо освен вещи и целият ден бе изпълнен с тях. Той самият се почуства като опакован и вързан с панделка.
Тази жена......как ли щеше да се промени?
Но нареждането си беше нареждане!
Трябваше да я подготви за царството. Тя вече си беше дала съгласието. Ангелът си помисли, че сигурно не е разбрала добре смисъла. Сигурно си е помислила, че ще е придворна дама. Ангела въздъхна и отново я погледна.
Най после видя доволната усмивка на лицето й и потръпна с крила. Беше толкова суетна тази жена.
Но Той щеше да я промени! Изцяло! Тя щеше да забрави този свой свят на вещи защото щеше да се убеди, че нищо не можеше да се сравни с Неговото Царство!

Радостен пътепис

 

 Тръгнах за някъде. Това е най удобната посока. Времето бе неопределено - можеше да завали, но можеше и да крейне слънце.
Няма значение. Ако грейне ·слънце можех да го разтворя.Не че имам проблем със слънцето,но когато напечеше чадъра той дълго ухаеше на лято. После първият дъжд измиваше миризмата но тогава чадъра имаше дъх на прясно окосена трева.Носех се из Вселената без да се задържам някъде. Иначе едва ли щеше да ми стигне дъхът. Получавах си поздрава от всеки миг докосване и оставях по парченце радост за спомен от моята душа.Напълних си сърцето с чувства и се приземих.Затворих чадъра ухаещ на прясно окосена трева с превкус на слънце и се прибрах във всекидневието.

Мъжки разказ

От отдавна пиша разкази. Най различни. За всякакъв вкус и предпочитания, защото обичам си читателите. Докато един ден осъзнах, че има разлика между мъжките и женски разкази. Искам да кажа, които са написани от жена или от мъж. Женските разкази са някак си по елегантни. Повече, ох и ах. Повече хепи енд. Повече усмивки и сълзи. Мъжките пък са по сурови. Повече кавга и сила. повече омраза и отмъщение.
От едно известно време, обаче, ми влезе муха в главата да напиша мъжки разказ. искам да кажа разказ както би го написал един мъж. И почнах. Избрах си главен герой. В най добрата мъжка възраст - четиридесет и пет, когато мъжът хем знае, хем може. Влязох в кожата му и започнах моя мъжки разказ.Завъртях едни ситуации ум да ти зайде. Имаше от всичко. Обаче псувните не ми се отдаваха много. Не ги изкарвах до края. Нещо като прекършени излизаха. Имаше силно и вярно мъжко приятелство. Имаше наплив от жени, но моят герой беше елегантен кавалер и остави много женски сърца разбити.С единствената му избраница споделяха силна любов, която задържаха да се реализира сексуално, за
първата им брачна нощ.
Изобщо един драматичен мъжки разказ наситен с много динамика. Като го свърших и прочетох останах доволна от себе си. Обаче, трябваше и друг да го прочете и оцени.
Е, кой ще е, брат ми, естествено. Извиках го да дойде и той, като всеки любящ брат, се отзова бързо на поканата ми.
Дадох му разказа и се настанихме - той да чете а аз да чакам.
И така започна. След кратко време видях учудената му физиономия и устата която взе да се разтяга в усмивка. Отначало плахо а постепенно все по широко заедно със скимтящите звуци които излизаха.. Усмивката се превръщаше, за мой ужас, в смях, а смеха стигна до цвилене. От очите му потекоха даже сълзи. Бях се шокирала, защото разказа ми не беше хумористичен.
Брат ми завърши четенето, взе салфетка и си обърса очите. Обърна се към мен и все още усмихнат ми каза:
- Ей, сестро, ти си гениална. Такъв разказ до сега не бях чел. От къде ти хрумна да направиш главният си герой гей?

Беседката

Събуди ме почукване по прозореца. Беше странно, защото светлината все още не беше обхванала Земята. Усъмних се, че звукът е от съня ми, но в този момент се повтори, сякаш за да ме увери в действителността си. Заслушах се и тогава нахлуха звуците. Вятърът - диригент, ги беше събрал, за да ги разпръсне както той си иска. Скърцаше старата стряха останала от времето на дядо. Той беше направил беседката и ние не посмяхме да я разрушим. Не, не за да съхраним спомена, а поради красотата на дървените орнаменти, които дядо, ненадминат дърворезбар, беше изваял с любов.
Свирукаше улука, който тате беше измайсторил. Началото му на покрива, беше глава на гном, който с разтворена уста поглъщаше водата, а края виждахме същата глава със свита уста да я издухва.
Припяваше дървеното петле, закрепено на покрива на беседката излязло от сръчните ръце на баба, а мама го бе изрисувала в пъстри цветове, които и до днес не бяха изчезнали. Стоях до прозореца. Светлината бе нахлула и виждах беседката, която сякаш бях забравила, улисана във всекидневието. Едва сега осъзнах, че тя е израз на любов, която са сътворили двете поколения на този дом. Дървените плоскости с които беше обградена бяха потъмнели от времето и изглеждаха мрачни. Не, не мрачни, а по скоро обидени.
Постоях още малко сякаш да се вслушам в думите на сърцето си.Облякох се набързо.
Взех боите и четките и тръгнах!
Беше дошъл моя ред да се впиша в Любовта!

Детски истории

Качвала ли съм се на влак? Отдавна....от сто години...амиии, от повече...от една вечност. Да, да цяла вечност премина. Та нали вечността е моя. Нали? Навивам си я пръста. И отпускам. Капка по капка. Какво? Казваш ми че вечността не се измерва с капка ли? А ти от къде знаеш? Моята вечност се измерва с капка. Може и с глътка. Тя си е моя вечност и ще я измервам с каквото си искам.
Не ме ядосвай в този миг. Искам да чувам песента на релсите.
Защо да не пеят? Всичко пее. Ето сега е часът на релсите. Чуй, чуй. Ти какво, оглуша ли? Остави часовника. Ако не ти харесва песента на релсите не спирай времето.
Ето, ето.
Облака прегърна влака. Не е облак ли ? Защо казваш че прегръдката е бърза? Моят облак? Не, не ! Влакът е мой.
От сто години...или от повече беше? От една вечност нали?
Не е мой ли? Може! Ти си права, да, знам. Влакът е голям.
Не се побира в джоба на палтото.
Ооо, това е жестоко.
Но пак ще се срещнем. След сто години...Не, знам. Може би след вечност?
- Хайде, детето ми. Вземи си куклата. Слизаме!

Любовен пътепис

  

Неговото безразличие към моето колебание ме ядосва и аз му подавам крак с надеждата да го погали и да ме придума да се гмурна.
А морето ми обърна гръб и се отдръпна понасяйки се към хоризонта.
Е,добре.Няма да те моля!
И аз се врътнах отдалечавайки се по пясъка.
Но то ме подгони,втурна се към мене,обгърна краката ми и ме завърза с полата.
Какво друго ми оставаше?Гушнах се в прегръдката му и заедно се втурнахме опиянени един от друг!
Обичам те море!!!

Детски истории

Отдавна исках да си поговорим, но ти си винаги на високо. От теб не ме страх, но от високото ме е страх.Баба винаги казва да не се катеря на високо, защото повече боли ако падна.
Ти днес сама дойде при мен. Мога и да те погаля. Ти имаш топъл цвят. Мама когато ме гали казва, че лицето ми сияе като Луната и ме нарича "моята малка луничка".
Аз много обичам мама да ме нарича така.
Един ден чух тате да нарича мама така и се учудих. Защото мама вече не е "луничка" а Луна.
Аз ще те питам - ти защо си винаги различна? Понякога си кръгла като питата която баба пече на жарава и е мнооого вкусна. Понякога си като сърпа който виси на стената в килера. Дядо ми разказа, че с него са жънели онова растение от което правят брашното...и хляба....и курабийките....и тортите.
Все вкусни неща. Аз си донесох курабийки. Когато баба ги прави цялата къща мирише на хубаво. Тогава съседките дотичват и баба ги черпи с тях и с кафе.И всички са доволни защото никой не прави по вкусни курабийки. За кафето не знам. Не ми дават. Казват, че като му дойде времето.
Разкажи ми нещо за звездите. Тате каза, че ти си им царица.
Когато излезеш на небето водиш и тях и щом си тръгнеш те идват след тебе. Тате казва, че Човек е идвал при теб на гости.
И аз искам да ти дойда на гости. Само ми е чудно как ще стигна. Дали не би ме взела ти?
----------
- Дете, защо си на курника отгоре. Слизай бързо! Вече се стъмни!