Тръгнах за някъде. Това е най удобната посока. Времето бе неопределено - можеше да завали, но можеше и да крейне слънце.
Няма значение. Ако грейне ·слънце можех да го разтворя.Не че имам проблем със слънцето,но когато напечеше чадъра той дълго ухаеше на лято. После първият дъжд измиваше миризмата но тогава чадъра имаше дъх на прясно окосена трева.Носех се из Вселената без да се задържам някъде. Иначе едва ли щеше да ми стигне дъхът. Получавах си поздрава от всеки миг докосване и оставях по парченце радост за спомен от моята душа.Напълних си сърцето с чувства и се приземих.Затворих чадъра ухаещ на прясно окосена трева с превкус на слънце и се прибрах във всекидневието.
Няма значение. Ако грейне ·слънце можех да го разтворя.Не че имам проблем със слънцето,но когато напечеше чадъра той дълго ухаеше на лято. После първият дъжд измиваше миризмата но тогава чадъра имаше дъх на прясно окосена трева.Носех се из Вселената без да се задържам някъде. Иначе едва ли щеше да ми стигне дъхът. Получавах си поздрава от всеки миг докосване и оставях по парченце радост за спомен от моята душа.Напълних си сърцето с чувства и се приземих.Затворих чадъра ухаещ на прясно окосена трева с превкус на слънце и се прибрах във всекидневието.
Няма коментари:
Публикуване на коментар