Пълната луна закачливо се усмихна в прозореца ми.Помахах й с ръка да не ме безпокои, но този мой жест остана напразен.
Надничаше и ме гъделичкаше подканяйки ме да стана.
Морето не се чуваше.Заспало ли беше или просто уморено, така и не можах да разбера от леглото ми. Махнах отново към луната да ме остави на мира, но усилията ми пак останаха напразни.
Изнизах се от чаршафа и излязох.
Луната усмихната мина пред мен, позлатявайки крачките ми и се устреми към морето.
Засмях се щастливо!
Отдавна таях в себе си желанието да се гмурна нощем в морето-без да го виждам само да го чувствам.
Оставих халата да се плъзне по гърба ми и да се свлече в краката-не ме интересуваше повече, без него се чувствах очарователно.
Луната погали раменете ми и се спря на гърдите.Зърната ми се изправиха за да приемат ласката. Морето лениво лизна пръстите на краката ми и нежно ме придърпа Не настояваше, само обещаваше.
Не бързах. Оставих го да ме обсебва-късче по късче. Да ме докосва, да ме лизва, да ме прегръща. Морските ласки бяха топли и отпускащи. Опознаваше всяка частичка от тялото ми и я обсебваше, нежно и властно!
Плъзгаше се покрай мене, поемаше ме и ме разтваряше в себе си. Бях само това което бе над водата. То оставаше все по малко. Усещането за преливане ме омайваше и разгръщаше знанието.
Русалката в мен се отцепваше зашеметявайки ме със своята същност. Тялото ми се изплъзна. Не искащо да знае за вчерашният ден.
Единствено главата ми остана над морето в своята реална същност.
До там!
Сложи граница и остави другите да се веселят. Беше страж - строг и верен.
Ала в един миг цялото ми тяло изгуби своята реалност. Гмурнах се в прегръдките на морето. Всеотдайно и страстно. Не мислех! Не съществуваха граници за чувствата.
Бях това море!
Бях всичко в него. Мидата със заспалата перла, кораловия риф, ятото хвърчащи риби шегуващи се с вятъра. Бях част от тази хармония!
За миг - вечност!
Излетях към повърхността понесена от прилива. Бях една вълничка скочила на пясъка. До мен ритмично дишаше Земята. Погледна ме сънено, усмихна се разбиращо и ме закрепи на плещите си.
Русалката въздъхна неудовлетворено, но мигът беше свършил.
Сетивата заеха местата си, утешавайки ме за следващия път. Знанието се вписа в душата.
Луната се беше прокраднала зад един облак за глътка почивка.
Краката ми тежаха още малко време.
Русалката ме погали и се скри някъде в кътчето на съществото ми.
Леглото въздъхна и смирено прие тялото ми.
Сън ли бе?
Не чувах морето!
Гмурнах се в съня!
Надничаше и ме гъделичкаше подканяйки ме да стана.
Морето не се чуваше.Заспало ли беше или просто уморено, така и не можах да разбера от леглото ми. Махнах отново към луната да ме остави на мира, но усилията ми пак останаха напразни.
Изнизах се от чаршафа и излязох.
Луната усмихната мина пред мен, позлатявайки крачките ми и се устреми към морето.
Засмях се щастливо!
Отдавна таях в себе си желанието да се гмурна нощем в морето-без да го виждам само да го чувствам.
Оставих халата да се плъзне по гърба ми и да се свлече в краката-не ме интересуваше повече, без него се чувствах очарователно.
Луната погали раменете ми и се спря на гърдите.Зърната ми се изправиха за да приемат ласката. Морето лениво лизна пръстите на краката ми и нежно ме придърпа Не настояваше, само обещаваше.
Не бързах. Оставих го да ме обсебва-късче по късче. Да ме докосва, да ме лизва, да ме прегръща. Морските ласки бяха топли и отпускащи. Опознаваше всяка частичка от тялото ми и я обсебваше, нежно и властно!
Плъзгаше се покрай мене, поемаше ме и ме разтваряше в себе си. Бях само това което бе над водата. То оставаше все по малко. Усещането за преливане ме омайваше и разгръщаше знанието.
Русалката в мен се отцепваше зашеметявайки ме със своята същност. Тялото ми се изплъзна. Не искащо да знае за вчерашният ден.
Единствено главата ми остана над морето в своята реална същност.
До там!
Сложи граница и остави другите да се веселят. Беше страж - строг и верен.
Ала в един миг цялото ми тяло изгуби своята реалност. Гмурнах се в прегръдките на морето. Всеотдайно и страстно. Не мислех! Не съществуваха граници за чувствата.
Бях това море!
Бях всичко в него. Мидата със заспалата перла, кораловия риф, ятото хвърчащи риби шегуващи се с вятъра. Бях част от тази хармония!
За миг - вечност!
Излетях към повърхността понесена от прилива. Бях една вълничка скочила на пясъка. До мен ритмично дишаше Земята. Погледна ме сънено, усмихна се разбиращо и ме закрепи на плещите си.
Русалката въздъхна неудовлетворено, но мигът беше свършил.
Сетивата заеха местата си, утешавайки ме за следващия път. Знанието се вписа в душата.
Луната се беше прокраднала зад един облак за глътка почивка.
Краката ми тежаха още малко време.
Русалката ме погали и се скри някъде в кътчето на съществото ми.
Леглото въздъхна и смирено прие тялото ми.
Сън ли бе?
Не чувах морето!
Гмурнах се в съня!
Няма коментари:
Публикуване на коментар