В ЧАС ПО ОБИЧ

на дъщерите ми





-Мамче,къде са звездите?
-В твоите очи!
-Къде е луната?
-Лицето ти!
-Къде е мамче,Слънчо?
-В сърчицето ти!
-А небето,небето къде е?
-Душичката ти,скъпа!
–Земята мамче,къде е?
-В крачката,които тичат,
ръчичките работливи,
засмяната устица,
развятата косица!
А дъждът,забрави ли дъждът?
-Солените сълзици от болка и капризи!
Ти си всичко,мила!
Цялата вселена събрана е в тебе!
И ти си там-в нея-
като бисер в мида!
Едно мъничко чудо от край
до край простряно,
като дъга небесна.
–А ти къде си,мамче?
–В утринната птича песен,
в росата върху цвете,
в облака небесен,
в плод събран на есен.
Сняг който топли
семето заспало.
В ручей разбълбукан
през полето засяно.
Майчината обич,
що света сътворява е
над всичко дъще.
Обич светла,непреходна,
една вселена цяла.