КРЪСТЪТ НА ВРЕМЕТО

Мигове препускащи
коне необяздени.
Мигове - комета от небето
срутена,
вятър - развяващ мечтите
отрязани,
проклятие хванато в шепа.
Мигове щастливи
от Бога дадени,
нещастните - мои са всички,
трохи изхвърлени
отвънка на прага
за малките,прокудени птички.
Мигове звъннали там на вратата,
ала аз закъснявам отново,
кой е виновен?Не ме дочака?
Мигът или аз съм виновна?
Мигове песни за знойните
празници,
мигове - сълзи от вчера
пропуснати.
Мигове - наниз в живота
запазени
както в хербария
едно изсъхнало цвете!

-------------------------

Минути загубени в голямото лутане
минути на радост,любов и утеха,
минути захвърлени в скръбно униние,
минути съдрани като остаряла дреха.
Минути изплакани в миг на безверие,
минути затворени в клетка.
Птици отлитнали за винаги
не можейки да живеят зад решетка.
Минути утрешни - наптазно очаквани
примамвани с пусти надежди.
Събирам трохите на всички озпуснати
минути изминали,прежни!

--------------------

Часът внезапно почука на вратата,
отворих му смутено,неприготвена.
- Идваш рано! Защо не почака?
Защо не звънна по телефона?
А той ме погледна - уморено усмихнат
от толкова бързо препускане,
протегна стрелката
закова ме притихнала
и заедно хукнахме нататък.
Поспряхме за малко
в прегръдките парещи
за малко попаднахме в пустоша,
качихме се на въртележка от спомени,
опепесувахме надеждите лутащо.
Набрах си реколта посадена вчера.
Напълнох празни хамбари.
А там - в небосклона -
изгряваше утрето
и часът като сън го догони.
Закрепена на времето
шеметно,парещо,
напориста и малко безстрашна,
героиня на приказка -
истинска,дразнеща
препускам часа да притисна!