Тази нощ луната слезе при мен. Поприказвахме си и решихме да не поглеждаме на долу. Луната,обаче промени намерението си.
- Ще ги посипя с моят прах - каза - Може и да се променят.
А те решиха че вали злато върху тях като награда за добрите им дела и още по високо запяха самовъзхваляващи тиради.
Луната си скри лицето зад един облак.
Облакът се ядоса и загърмя.
Долу нищо не се промени.
Старица с протегната ръка обикаляше около надуваем клоун седнал на кресло държащ печат в едната си ръка а с другата въртеше въже пред изтощената жена.
Един в бяла манта сложи кокили на човек без крака и го изпрати войник.
Луната се покри с още един облак.
Заваля.
Долу нищо не се промени.
Съдебната зала беше пазара - продаваше се,купуваше се,заменяше се и все някой оставаше изхвърлен в калта.
Правосъдието беше заклано за курбан, а Справедливостта емигрира отнасяйки изнемощялата надежда за светлина.
Луната не издържа и събра звездите. Земята се разлюля и засипа човеците.
Долу нищо не се промени.
- Ще ги посипя с моят прах - каза - Може и да се променят.
А те решиха че вали злато върху тях като награда за добрите им дела и още по високо запяха самовъзхваляващи тиради.
Луната си скри лицето зад един облак.
Облакът се ядоса и загърмя.
Долу нищо не се промени.
Старица с протегната ръка обикаляше около надуваем клоун седнал на кресло държащ печат в едната си ръка а с другата въртеше въже пред изтощената жена.
Един в бяла манта сложи кокили на човек без крака и го изпрати войник.
Луната се покри с още един облак.
Заваля.
Долу нищо не се промени.
Съдебната зала беше пазара - продаваше се,купуваше се,заменяше се и все някой оставаше изхвърлен в калта.
Правосъдието беше заклано за курбан, а Справедливостта емигрира отнасяйки изнемощялата надежда за светлина.
Луната не издържа и събра звездите. Земята се разлюля и засипа човеците.
Долу нищо не се промени.
Няма коментари:
Публикуване на коментар