Архив на блога

Последователи

Всичко за мен

Моята снимка
вече съм в последнста отсечка от живота но това не ми пртечи да бъда жизнена пълна с възможности да давам и да получавам

четвъртък, 9 август 2018 г.

Пътепис - о-в Лесбос


Днес дават пенсиите. Това означава да сляза до банката 
Нали ви бях казала че градчето е застроено по хълма? Долу,в ниското,е морето. По протежение е единствената равна улица. Там е и банката.
Изпих си сутрешното кафе,взех чантата през рамо и тръгнах.
Вече се похвалих че уличката, която започва от къщата в която живея, е призната за най красива в целият свят.
Излязох и поех по нея. Някои от магазинчетата вече бяха отворени а други сега отваряха.
- Калимера ( добър ден) - поздравих усмихната.
- калимера,калимера - засипаха ме с поздрави и усмивки хората.
И така до края на уличката ( която не е много къса ) се калимерисаме. 
Докато сляза до долу се препълних с добри пожелания и усмивки като стомна със студена вода.
Влязох в банката. Там имаше шестима служители и още толкова клиенти.
- Калимера - поздравих.
- Калимера! - отново поздрави и усмивки.
Пътя на връщане.
Е,не е лек но все още е сутрин и все още има малко хлад.
Полека,лека се заизкачвах нагоре.
Сега с хората си разменяхме само усмивка - аз на умора а те на разбиране.
Малко преди края на уличката.пред старинната чешма,имаше група турски туристи току що пристигнали от другият бряг.
- Мараба ( здравейте ) поздравих и тях успявайки да скрия умората от пътя и да се усмихна дружолюбно.
- Мараба! - в един глас,сякаш наговорили се,ми отговориха и ме заляха с усмивки!
Вече бях пред вратата на къщата.
Отворих и влязох.
Започна всекидневието ми!
Пълно с добри пожелания!!!
.
.

Няма коментари:

Публикуване на коментар