Архив на блога

Последователи

Всичко за мен

Моята снимка
вече съм в последнста отсечка от живота но това не ми пртечи да бъда жизнена пълна с възможности да давам и да получавам

четвъртък, 9 август 2018 г.

Пътепис - о-в Лесбос

  
 Рано,рано се събудих.
Животът тук започва в пет часа. Тогава събират боклука.Машината ръмжи ненаситно.
Фурната е отворена от рано, но аз не я чувам. По късно я усещам по аромата на хляба. Ухае прекрасно. По хубаво и от най скъпият парфюм 
В седем часа отваря госпожа Маруля - бакалката. Нея също не я чувам, но уханието на тамяна с който всяка сутрин прикадява магазина преди работа, е специфичен.
Харесвам го защото ми напомня бабината къща. Баба така прикадяваше домът и после аромата на тамян се наслояваше и дрехите имаха странно ухание по което винаги от далеч я познавах,когато ни идваше на гости!
И сега когато усетя мирис на тамян все ми се струва че баба е дошла....
След осем часа уличката пълна с малки магазинчета, които предлагат много красиви неща на туристите,окончателно се събужда.
Аз вече съм седнала на терасата със сутрешното си кафе и се любувам на морето засмяно от слънчевите ласки!
Добро утро приятели!
Само ние можем да направим деня си прекрасен. Нашият и на хората около нас.
С любовта си към тях и към живота!
Добро утро!!!

Няма коментари:

Публикуване на коментар