Архив на блога

Последователи

Всичко за мен

Моята снимка
вече съм в последнста отсечка от живота но това не ми пртечи да бъда жизнена пълна с възможности да давам и да получавам

четвъртък, 9 август 2018 г.

Синя луна

И така реших да действам. Трябваше да открия най подходящото място за да я чакам. Къде може да е освен край морето.
Тръгнах да си намеря мястото. За голяма моя изненада брега се оказа гъсто населен. Бяха се събрали много желаещи да си кажат желанието. 
Имаше най различни по възраст хора.Те си приказваха,смееха се и весело си разменяха пожелания.
Тъй като бях сама, си потърсих някое по самотно местенце и колкото и невероятно да ви се струва, намерих си.
Самотно дърво със самотен камък. Бяхме създадени едни за други. Седнах на камъка и се подпрях на дървото. Почувствах че се сливаме в едно - аз,камъка и дървото.
В този миг луната, като златна пита, излезе бавно,бавно от морето. Сякаш се беше изкъпала в него и лъчиста се отправи тържествено към небето. След нея като царствен шлейф по повърхността на морето се носеше лунната пътека.
Настана пълна тишина. Млъкнаха птиците и даже щурците спряха лудналият си глас.
Хората бяха затаили дъхът си страхувайки се че той би обидил небесната царица.
Луната бавно се придвижваше по небесният свод а звездите се събираха около нея като свита прекрасни девойки.
Хората полека,лека се окопитиха и възторжени приветствия се понесоха от всякъде. Засвири музика,запяха влюбени гласове.
Нощта беше превзета от човешката радост!
Станах от мястото си и се включих в общата веселба.
Сърцето ми запя и радостта ми се премеси с всеобщата радост.
Аз съм част от всичко - от Вселената пълна с прекрасни творения!
Пълнолуние е !!!

Няма коментари:

Публикуване на коментар