Доскуча ми у дома. Излязох на верандата, но вятърът довея пръски от морето, които сякаш ме ужилиха. Побързах да си вляза. Опрях гръб на вратата и се замислих. Обичам морето. Толкова дълго живея близо до него, че сякаш кръвта ми се е превърнала в морска вода. Имам прекрасни летни и есенни нощи прекарани с него, които са се запечатали в душата ми и ще си ги нося и отвъд. Сигурна съм. Нима сега, когато вятърът вилнее ще се уплаша? Не, не е честно. Каква е тази любов която е само за хубавите дни?
Върнах се в стаята си, отворих гардероба и си избрах дебел пуловер. Сетих се, че в килера имам стар найлонов дъждобран. Намерих го, облякох го и доволна излязох отново навън. Преминах през дюните и стигнах до "моето място". Беше една падина между три малки дюни, която образуваше нещо като гнездо, но отворено към морето. Настаних се там и се вгледах. Беше привечер. Денят бавно си отиваше и вечерта сякаш го попиваше и разтваряше в себе си. Имаше остатъци от залеза, които сякаш за последен път целуваха морето и то бе поруменяло като свенлива девойка. Вълните бяха по бързи, по високи и сякаш темпото с което се движеха диктуваше страстен танц. Беше прекрасно въпреки неспокойствието си или поради неспокойствието си.
Усетих сърцето ми да зачестява ударите си сякаш се включваше в тази страстна нощ и ставаше част от нейният ритъм.
Да! Такава е любовта! И спокойна и страстна! И нежна и завладяваща! И копнеж и действителност!
Коктейл който събира в едно най чаровното и най покоряващо мечтание!
Върнах се в стаята си, отворих гардероба и си избрах дебел пуловер. Сетих се, че в килера имам стар найлонов дъждобран. Намерих го, облякох го и доволна излязох отново навън. Преминах през дюните и стигнах до "моето място". Беше една падина между три малки дюни, която образуваше нещо като гнездо, но отворено към морето. Настаних се там и се вгледах. Беше привечер. Денят бавно си отиваше и вечерта сякаш го попиваше и разтваряше в себе си. Имаше остатъци от залеза, които сякаш за последен път целуваха морето и то бе поруменяло като свенлива девойка. Вълните бяха по бързи, по високи и сякаш темпото с което се движеха диктуваше страстен танц. Беше прекрасно въпреки неспокойствието си или поради неспокойствието си.
Усетих сърцето ми да зачестява ударите си сякаш се включваше в тази страстна нощ и ставаше част от нейният ритъм.
Да! Такава е любовта! И спокойна и страстна! И нежна и завладяваща! И копнеж и действителност!
Коктейл който събира в едно най чаровното и най покоряващо мечтание!
Няма коментари:
Публикуване на коментар