Архив на блога

Последователи

Всичко за мен

Моята снимка
вече съм в последнста отсечка от живота но това не ми пртечи да бъда жизнена пълна с възможности да давам и да получавам

сряда, 8 август 2018 г.

ВСЕКИДНЕВНИ ИСТОРИИ

Когато дойдох тук случайно се запознах с него. Някой ми каза, че орехът не цъфтял. Отдавна съм приключила с училището и доста неща са изчезнали от наученото. Така е изчезнал и този факт. В двора имаше голям орех, който пазеше сянка на тревите  Отидох да го разгледам. Тогава видях орехчето Всъщност не беше още орехче. Приличаше повече на пъпка от ухапване на комар . Орехът беше от сой. И до тази орехова пъпка имаше залепени още две такива.
От този първи ден на срещата ни, започнах да ходя през два, три дни. И се радвах на разтежа му. Всеки път отбелязвах, промяната. Говорех му, че е красиво. Не знам защо си бях избрала само едното. Та нали трите бяха близнаци?! Да, разбирах, но понякога човешкият избор е необясним . И така установих, че орехчето става по голямо от другите две. Тогава реших, че трябва да обърна внимание и на тях. Не е правилно да подпомагам само едното. Скоро, за моя радост, удивена видях, че са еднакви. Другите две вече бяха набрали сили.
Днес сутринта, когато им говорех и пеех те си отвориха зелената обвивка и ми показаха себе си с цялата си прелест.
Обрах ги! Бяха много вкусни!

Няма коментари:

Публикуване на коментар