Архив на блога

Последователи

Всичко за мен

Моята снимка
вече съм в последнста отсечка от живота но това не ми пртечи да бъда жизнена пълна с възможности да давам и да получавам

четвъртък, 9 август 2018 г.

Детски истории

Знам как се чувстваш вътре. И аз понякога съм така.
Вчера изрисувах двете стени. Взех цвета на глухарчето и червеното на мака. Теменугата сама дойде. И стените се разтлаха. Станаха слънчеви. Другите две....Не, за тях още не мога да говоря.
Имам и врата. И мога да изляза когато си поискам. Ти никога ли не си опитвало да отвориш отвътре?
Аз днес затворих вратата. Не исках цветовете да излетят.
Без цветовете е мрак.
И когато нямаш крила е лошо. И когато имаш крила, а си заключен пак е лошо.
Тогава ти остава песента. Ето, тя излетя и докосна небето.
На другата стена ще нарисувам крила.
А на последната - песен.
Ето имам цветя, крила и песен. Имам и врата която се отваря от вътре.
- Дете, не отваряй вратата на клетката. Птичето ще излети!

Няма коментари:

Публикуване на коментар