Минах край кварталната детската площадка. Пълно с деца и майки.
Весела глъч...
Радостни люлки....
И спомените ми нахлуха.
Дядо беше направил люлка на ореха. Разлистваше се ореха, криеше люлката. Харесваше ми да се качвам на люлката и да се притаявам. Чаках дядо да излезе. Тогава се люшвах и изкачах внезапно. Дядо се стряскаше, а аз се заливах в смях, който звънтеше в цялата махала. Дядо и той се смееше. По късно разбрах, че дядо винаги е знаел, че съм на люлката.
Аз пораснах, а ореха остаря и се прегърби и веселата люлка беше там....до едно време...
Дядо си отиде и нямаше кой да се прави на изненадан.
Започнах да посещавам люлката в час на тъга. Сядах уплашена или разочарована, тъжна и плачеща. Ореха ме криеше, а аз кротичко се люлеех....докато всичко преминаваше.
Вече люлката бе тъжната люлка....
Сега люлката я няма. И ореха го няма. В един зимен ден той тихо прилегна от старост. Корените му са бяха разболяли и той умря.
Люлката, обаче остана вътре в душата ми.....
Весела глъч...
Радостни люлки....
И спомените ми нахлуха.
Дядо беше направил люлка на ореха. Разлистваше се ореха, криеше люлката. Харесваше ми да се качвам на люлката и да се притаявам. Чаках дядо да излезе. Тогава се люшвах и изкачах внезапно. Дядо се стряскаше, а аз се заливах в смях, който звънтеше в цялата махала. Дядо и той се смееше. По късно разбрах, че дядо винаги е знаел, че съм на люлката.
Аз пораснах, а ореха остаря и се прегърби и веселата люлка беше там....до едно време...
Дядо си отиде и нямаше кой да се прави на изненадан.
Започнах да посещавам люлката в час на тъга. Сядах уплашена или разочарована, тъжна и плачеща. Ореха ме криеше, а аз кротичко се люлеех....докато всичко преминаваше.
Вече люлката бе тъжната люлка....
Сега люлката я няма. И ореха го няма. В един зимен ден той тихо прилегна от старост. Корените му са бяха разболяли и той умря.
Люлката, обаче остана вътре в душата ми.....
Няма коментари:
Публикуване на коментар