Малката стоеше на ъгъла и държеше котето. Учудих се защото беше рано сутринта. Тя не беше на възраст за училище а едва ли ще я пуснат сама да отиде до детската градина.
Не я познавах. От скоро бях се преместила да живея на тази пресечка. Уличката ме беше пленила с тишина и зеленина.
Сутрин много рано запяваше славей, което толкова ме изненада чувайки го за пръв път, че се изстрелях от леглото и излязох на малкото дворче. Да го чуя по ясно или да го видя? Не знаех точно какво ме ръководеше. Росата ме опари по босите крака, но ми стана толкова хубаво, че чак сълзи се стекоха по бузите ми. Беше един миг, завърнал ме у дома, на село, преди мнооого години....цял век....
Малката като чу стъпките ми се обърна и засмя с цялото си лице. Не ме дочака а тръгна към мен. Учудена се спрях.
- Вземи
тя с две ръчички ми подаде котето.
- Подарявам ти го да не сама. Аз имам още двечки. И кученце имам.
Без да отроня дума поех топлата, космата топчица.
Малката се обърна и тичайки се скри в съседната къща от която идваше песента на славея!
Не я познавах. От скоро бях се преместила да живея на тази пресечка. Уличката ме беше пленила с тишина и зеленина.
Сутрин много рано запяваше славей, което толкова ме изненада чувайки го за пръв път, че се изстрелях от леглото и излязох на малкото дворче. Да го чуя по ясно или да го видя? Не знаех точно какво ме ръководеше. Росата ме опари по босите крака, но ми стана толкова хубаво, че чак сълзи се стекоха по бузите ми. Беше един миг, завърнал ме у дома, на село, преди мнооого години....цял век....
Малката като чу стъпките ми се обърна и засмя с цялото си лице. Не ме дочака а тръгна към мен. Учудена се спрях.
- Вземи
тя с две ръчички ми подаде котето.
- Подарявам ти го да не сама. Аз имам още двечки. И кученце имам.
Без да отроня дума поех топлата, космата топчица.
Малката се обърна и тичайки се скри в съседната къща от която идваше песента на славея!
Няма коментари:
Публикуване на коментар