Прияде ми се нещо сладко. Странна работа. Защо е странно ли? Защото е 2 часа през ноща. И защо съм будна по това време? Нали ви казах - прияде ми се нещо сладко. За пръв път ми се случва през живота. Ааа, и друг път ми си е прияждало сладко, но не и в 2 часа през нощта. Полежах малко, стиснах здраво клепачи с надеждата, че това странно желание ще изчезне, но не. То си стоеше там, в главата и не ме оставяше на мира. Проблемът беше, че хладилникът се намираше в малкото коридорче до стаята на бате. Нее, бате не беше проблем. Той спеше като заклан. Даже хъркаше...силно. Буля беше проблем. Спеше леко и само нещо да шавнеше тя се събуждаше. Миналата година събуди цялата махала заради съседският котарак, който има неблагоразумието да се качи на перваза на прозореца. Стоях в средата на стаята и се чудех какво да реша. От една страна желанието ми за нещо сладко беше неудържимо, а от друга страха от разкриването ми беше спирачка. Накрая махнах с ръка и се приготвих. Обух шушоните дето мама ми ги бе оплела. После нахлузих терлиците. Това беше да стъпвам безшумно. Внимателно на пръсти тръгнах към примамливият хладилник и сладкото от смокини, което мама вчера беше варила. Мисълта за бадемовата ядка във всеки плод напълни устата ми със слюнка. Внимателно отворих хладилника, взех буркана със сладко и тръгнах по обратният път здраво стискайки съкровището до гърдите си. Отворих внимателно вратата на стаята си и.....
На малката маса стояха две чинийки с лъжички и две чаши пълни с вода. Край масата стоеше буля:
- Хайде де, какво си се изпънала на вратата. Няма да осъмваме. Давай сладкото
На малката маса стояха две чинийки с лъжички и две чаши пълни с вода. Край масата стоеше буля:
- Хайде де, какво си се изпънала на вратата. Няма да осъмваме. Давай сладкото
Няма коментари:
Публикуване на коментар