СЪСЕДСКИ ИСТОРИИ 1 част

Имам си една съседка - Андония. Млада жена е. Сигурно скоро е минала петдесет, но няма да се хващам на бас. 
Андония е пъргава булка. Успява да обходи най много къщи за ден и да събере най интересен материал за клюки. Когато дойде при мен за пръв път я информирах, че не искам информация за съседите.
Тя учудено ме попита за какво тогава да си говорим
Може да си говорим за политика й казах. :) Съгласи се. И как иначе? :)Черпя с най каймаклия кафе и винаги придружено с нещо вкусно. :)
Вчера следобед в обичайният час дойде. Седна на канапето и замънка:
- Имам много работа. Да изпера зимните одеала, пътечките...да ги прибера...оф...
Аз мълчаливо приготвям къфето, но се усмихвам разбиращо. Тя продължава.
- А не съм добре. Хванала ме е пролетната умора. Едно ми е унило, тягосно. Ръцете и краката ми тежат... Да познаваш някоя жена да дойде да свърши всичко?
Замълча и аз мълчаливо сервирах кафето. Пиехме, хапвахме от курабийките и нито дума.
- Ето на, виждаш ли -
изпъшка Андония.
- Даже не ми се говори. Зле съм.
Стреснах се. Щом даже не й се говори наистина е зле :)
Пролетната умора е лоша работа...