Решиха да правя мармелад от черешата. Взех кошницата и отидох да бера.. За моя голяма изненада ниските клони се оказаха празни. Кога и как е станал обирът така и не съм разбрала. Високите бяха недостежими. Все едно черешите да са по 50лв. килото. Прибрах се в стаята и тъкмо да седна спасението почука на вратата :). Беше Гица съседката.
- Здравей кукло.
Да не мислите, че названието отговаря на действителността. Амии :) На съседките им е трудно да запомнят името ми и това е най лесният начин. Отначало се опитвах да ги уговоря да не преувеличават, но усилията ми останаха напразни. "Кукло" си остана и за мой голям ужас се разпространява.
След като не дочака отговор Гица се настани до мен.
- Е, казвай какво те е замъчило.
Не ми оставаше друго освен да си призная.
- Проблем си е, права си.
замълча за кратно:
- Но аз нали съм тук? Ще решим проблема.
Отново замълча. Не се притесних. При нея мълчанието не продължава дълго.
- Има две възможности. Или да извикаме един от мъжете или да организирам децата. Ала ако извикам мъж, с парите , които ще ти поиска, можеш да купиш една щайка череши от паара. Ако извикам децата ще хапват хубавите череши и ще ти оставят неузрялите.
Гица отново замълча. И аз мълчах. Тъй де, какво ли можех да кажа?!
- Обаче, ще извикам децата след като са обядвали. Така няма да могат да ядат много череши.
Гица дяволито ме погледна, а аз се разсмях на заключителните й разсъждения.
- Чакай, чакай и аз искам нещо.
Не съм очаквала, че няма да поиска.
- Добре де. Ще ти дам бурканче мармалад.
- А и друго искам.
- Друго ли? Какво друго?
- Да не казваш на никоя от съседките, че си ми дала мармалад щото ще искат и те.
Засмях се отново и обещах. Не бях сигурна, че тя няма да се похвали. Но нямах избор. Тя ще организира бригада полага й се награда.
Гица си тръгна, а аз седнах да видя от чичко Гугъл най добрите рецепти за черешов мармалад.
18.05.2018.
Няма коментари:
Публикуване на коментар