Малкият ми внук поиска приказка за лека нощ с уговорката, че ще е съвсем нова. Никой до сега да не я чувал. Аз се замислих и му разказах
приказката за сълзата.
Имало в едно око малка сълза, която искала да тръгне по света, но не можела защото окото не я пускало. Тя стояла сгушена на ръба на кладенчето, от където се раждали сълзите, но не ставала достатъчно голяма за да излезе навън. Била една много малка сълза. Като връх на топлийка.
Търпението й се изчерпвало и отчаянието полека, лека я обвземало. Тежко било да не може да изпълни единствената си мечта. Сърцето я видяло толкова натъжена и я съжалило.
- Аз ще изпратя Радостта на окото. Кладенчето ще се препълне и ти ще излезеш. Не страдай.
Казало сърцето и веднага изпълнило обещанието си.
Радостта връхлетяла като топъл вятър, препълнил кладенчето и изведнъж сълзата пораснала. Окото не издържало тежестта и тя хукнала навън блестейки с всички цветове на дъгата. Светът станал по красив защото сълзата го оцветила с радостта.
- Бабо, аз когато плача сълзичките цветни ли са?
- Не, миличък. Само когато се смееш сълзичките излизат цветни.
- Тогава аз няма да плача, бабо. Искам да имам цветни сълзи.
Малкият ми внук се усмихна сънено,прозя се, обърна се и заспа.
Една малка сълзичка се беше появила след прозявката. Не я избърсах. Целунах го и тихичко излязох.
приказката за сълзата.
Имало в едно око малка сълза, която искала да тръгне по света, но не можела защото окото не я пускало. Тя стояла сгушена на ръба на кладенчето, от където се раждали сълзите, но не ставала достатъчно голяма за да излезе навън. Била една много малка сълза. Като връх на топлийка.
Търпението й се изчерпвало и отчаянието полека, лека я обвземало. Тежко било да не може да изпълни единствената си мечта. Сърцето я видяло толкова натъжена и я съжалило.
- Аз ще изпратя Радостта на окото. Кладенчето ще се препълне и ти ще излезеш. Не страдай.
Казало сърцето и веднага изпълнило обещанието си.
Радостта връхлетяла като топъл вятър, препълнил кладенчето и изведнъж сълзата пораснала. Окото не издържало тежестта и тя хукнала навън блестейки с всички цветове на дъгата. Светът станал по красив защото сълзата го оцветила с радостта.
- Бабо, аз когато плача сълзичките цветни ли са?
- Не, миличък. Само когато се смееш сълзичките излизат цветни.
- Тогава аз няма да плача, бабо. Искам да имам цветни сълзи.
Малкият ми внук се усмихна сънено,прозя се, обърна се и заспа.
Една малка сълзичка се беше появила след прозявката. Не я избърсах. Целунах го и тихичко излязох.
Няма коментари:
Публикуване на коментар