Стигнах брега, оставих чантата на пясъка и заръчах на два объркани охлюва да я пазят. Морето изглеждаше толкова самотно, че ми дожаля за него. Огледах се наоколо и се запътих към още по самотната палма, която се мислеше за центъра на плажа. Поисках малко от кората й и тя снизходително ми даде изсъхналото, втвърдено парче което, като зъб, се клатеше от края. Взех го с благодарност и се залових за работа.
Измайсторих малка лодка и я дарих на морето. То я прие, залюля я в прегръдката си и вече не беше самотно. Погледна ме с благодарност и ме целуна по пръстите на краката.
Аз се засмях весело и попитах охлювите къде са ми дянали чантата.
Един гларус щастливо кръжеше с нея.
Нямах друг избор. разперих чадъра и полетях да го стигна. Вятъра само това търсеше.
Сега стоя на върха на палмата и чакам дъгата.
Ще сляза по нея!
Измайсторих малка лодка и я дарих на морето. То я прие, залюля я в прегръдката си и вече не беше самотно. Погледна ме с благодарност и ме целуна по пръстите на краката.
Аз се засмях весело и попитах охлювите къде са ми дянали чантата.
Един гларус щастливо кръжеше с нея.
Нямах друг избор. разперих чадъра и полетях да го стигна. Вятъра само това търсеше.
Сега стоя на върха на палмата и чакам дъгата.
Ще сляза по нея!
Няма коментари:
Публикуване на коментар