На вън е мрачно и вали дъжд. Когато бях млада ми харесваше.
Над прозореца на старата ни къща имаше ламарина и дъждът чукаше по нея тъжно приспивайки ме. Печката в стаята, напълнена с дърва, "бумтеше", сякаш пригласяше на дъжда и на мен ми се струваше, че правят серенада!
Тогава аз и домът бяхме едно цяло - едно сърце и една душа. Аз бях създала него и той беше създал мен.
Отдавна сме разделени. Там - в моя дом - оставих половината от мен. Другата половина я напълних със спомените.
Човек без дом е половин човек.
Не ви говоря за къщата в която живеете., Говоря за дом, който да е изграден с радостта на сърцето и надеждата на душата. Дом който винаги пази духа. Дом в който винаги се завръщам....независимо от къде
Над прозореца на старата ни къща имаше ламарина и дъждът чукаше по нея тъжно приспивайки ме. Печката в стаята, напълнена с дърва, "бумтеше", сякаш пригласяше на дъжда и на мен ми се струваше, че правят серенада!
Тогава аз и домът бяхме едно цяло - едно сърце и една душа. Аз бях създала него и той беше създал мен.
Отдавна сме разделени. Там - в моя дом - оставих половината от мен. Другата половина я напълних със спомените.
Човек без дом е половин човек.
Не ви говоря за къщата в която живеете., Говоря за дом, който да е изграден с радостта на сърцето и надеждата на душата. Дом който винаги пази духа. Дом в който винаги се завръщам....независимо от къде
Няма коментари:
Публикуване на коментар