Не знам дали си спомняте историята със съседското куче вечерта когато беше лунното затъмнение. От тогава мира не ми дава идеята да се сдобря с него. То,обаче,се оказа голям инат. Не му повлияха нито ласкавите ми думи,нито усмивките нито парчето месо от което се лиших. Продължи да надава странният си вой още щом ме видеше да изляза на балкона.
Аз обаче си бях навила на пръста да го спечеля.След дълго мислене за начина, най после ми дойде гениална идея. Приятелката ми имаше много красива женска - Флора. Бяла,пухкава,средна на височина,грациозна. Помолих я да ми я отстъпи за два часа,които смятах достатъчни за целта. Флора ме познаваше и обичаше, защото винаги носех играчка.
И така взех Флора у дома,изкарах я на балкона, а аз застанах зад пердето на близкият прозорец да наблюдавам,изчаквайки подходящ момент да се появя до нея.
Песа вече беше на любимото си място,покачен на ниско столче наблюдаваше какво става на улицата. Флора също се покачи на малката пейка, която имах на балкона и любопитно заопознава обстановката. Песа я зърна и замръзна вторачен в нея. Слезе от столчето и с бавни стъпки и леко скимтящи звуци се приближи до най близката част на неговият балкон.
Флора го погледна,но явно извърна нежната си главичка в знак на незаинтересованост.
Песа за част от мига си подви опашката и отстъпи, но не остави нещата така. Този хитрец направи нещо което толкова силно ме изненада че възкликнах. Изправи се на задните си лапи и с бавна походка отново се приближи. Това заинтересува Флора и тя се обърна към него любопитно.
Песа поласкан от вниманието, което предизвика, продължи да очарова. Както беше изправен започна да танцува въртейки се около себе си.
Е,това вече не можах да издържа и излязох на балкона заставайки зад Флора.
Но тогава стана каквото стана. В мига в който той се обърна и застана с лице към мен, ме видя и замръзна. Нададе обичайният си шокираш вой и отскочи назад забравяйки че е на две лапи се тръшна по гръб на плочите. Флора шокирана от воя се обърна и се втурна навътре. Лошото беше че аз бях на пътя и та се шмугна между краката ми омотавайки се в полата. Милата, ужасена се напрегна още повече да се избави от капана на дрехата. Чу се звук на съдран плат и Флора заедно с парчетата от полата ми се скри в къщата, а аз останах по гащи на балкона.
Кучето на съседа продължаваше да вие ужасено и той излезе от апартамента. В същият момент двама мъже се спряха долу на тротоара любопитно вдигайки глави към балкона.
Ситуацията се повтори от вечерта на пълнолунието сякаш не беше приключила.
Аз се проснах по очи на плочите и пълзейки се прибрах.
И така със съседският пес оставаме смъртни врагове!!
Няма коментари:
Публикуване на коментар