Архив на блога

Последователи

Всичко за мен

Моята снимка
вече съм в последнста отсечка от живота но това не ми пртечи да бъда жизнена пълна с възможности да давам и да получавам

петък, 10 август 2018 г.

Детски истории

Отдавна исках да си поговорим, но ти си винаги на високо. От теб не ме страх, но от високото ме е страх.Баба винаги казва да не се катеря на високо, защото повече боли ако падна.
Ти днес сама дойде при мен. Мога и да те погаля. Ти имаш топъл цвят. Мама когато ме гали казва, че лицето ми сияе като Луната и ме нарича "моята малка луничка".
Аз много обичам мама да ме нарича така.
Един ден чух тате да нарича мама така и се учудих. Защото мама вече не е "луничка" а Луна.
Аз ще те питам - ти защо си винаги различна? Понякога си кръгла като питата която баба пече на жарава и е мнооого вкусна. Понякога си като сърпа който виси на стената в килера. Дядо ми разказа, че с него са жънели онова растение от което правят брашното...и хляба....и курабийките....и тортите.
Все вкусни неща. Аз си донесох курабийки. Когато баба ги прави цялата къща мирише на хубаво. Тогава съседките дотичват и баба ги черпи с тях и с кафе.И всички са доволни защото никой не прави по вкусни курабийки. За кафето не знам. Не ми дават. Казват, че като му дойде времето.
Разкажи ми нещо за звездите. Тате каза, че ти си им царица.
Когато излезеш на небето водиш и тях и щом си тръгнеш те идват след тебе. Тате казва, че Човек е идвал при теб на гости.
И аз искам да ти дойда на гости. Само ми е чудно как ще стигна. Дали не би ме взела ти?
----------
- Дете, защо си на курника отгоре. Слизай бързо! Вече се стъмни!

Няма коментари:

Публикуване на коментар