Три нюанса сиво

Няма да ви губя времето, разкайвайки ви причините, поради, които взех решение да "хвана" пътя за чужбина. Доста се чудех кой път да избера, защото по мое време нямаше много пътища, а и малкото които имаше не бяха отворени безпрепятствено. Няма и да ви разказвам за начина по който си изкарах туристическа виза за Гърция. Това са все заплетени истории, които не трябва да разплитам . Изтрила съм ги от спомените си. В края на краищата спомените си ги избирам аз,нали?!
И така тръгнах в неизвестното с надеждата, че няма да се окаже толкова черно колкото се притеснявах. То обаче не се оказа и толкова бяло колкото се надявах.
Даже и на сиво не биеше. Ала като знам че сивото е няколко нюанса избирам онова дето му викат "мишкено" - демек повече върви към черно отколкото бяло.
Че това сиво дето беше на последна степен обърна живота ми в посока, която в крайна сметка се оказа правилната. :)
Щото едно е да тръгнеш от розово и да излезеш на черно, а друго е да тръгнеш от мишкено сиво и да излезеш на мирно синьо.
Да не си мислите, че това мишкено сиво беше постоянно на хоризонта. Ами не. То и черно се заплиташе и чат,пат някоя лента жълто изскачаше.
То това жълто беше подарък от слънцето и озаряваше живота ми със светлина и топлина. Е,като слънцето се скриваше,но спомена дълго след това ме топлеше.
Идва ми на ум онази приказка за Златка,златното момиче. Спомняте ли си я? За трите различни по цвят реки?
Ей тъй беше и моят живот в емиграция. Три нюанса сиво.
Доброто беше че започна с най тъмното и просветля. :)
Като си помисля че можеше да бъде обратно.
Ей тъй започна в един зимен ден. Отзовах се на най големият остров,изоставена на пътя от автобуса,с разговорник в едната ръка и куфар в другата.Небето навъсено в тъгата си плаче и все повече ядосвайки се ме засипа с дребен град.
- Кво съм ти виновна аз! - викнах към него изплашена от самотата която ме обгърна сякаш да ме смачка.
Не се виждаше ни човек ни куче. Няколко къщи ми бяха обърнали гръб негостоприемно и не искаха да имат нищо общо с мен.
Така започна мишкеното сиво. Всички се бяха свряли в къщите на топло забравяйки бедното птиче, принудено да остане извън топлотата на своите надежди! 
Така започна сивото!
Но всичко се изтича. Както беше приказката за Златка,златното момиче която изчака златната си река.
Е,аз не съм приказна героиня :)
Но все пак съм героиня на моята житейска приказка. :)
Дочаках моята "река" . Синята! Като цвета на небето! За мен тя е израз на мир и радост. 
Тя,реката не съм я сътворила аз. :)
Изворът й е небесен!