Странно нещо е умът - колкото по далече отивам във времето толкова по бистри стават спомените.
Живеехме с бабата и дядото на мама.
Дядото на мама се казваше Георги. Десет дена преди празника се купуваше агнето. Трябваше да се храни в къщи поне седмица. На деня,рано сутринта, баба изплиташе венче от билки и го нанизваше на врата на агнето. Идваше попа пееше нещо и прикадяваше животинката.Баба слагаше сребърният поднос под главата на агнето и като го заколеха първата кръв потичаше в него. Мъжете вземаха агнето да го "оправят" а баба ни извикваше при нея.
До това време ние - децата - стояхме затворени в стаята и гледахме през прозореца. И плачехме за агънцето в което се бяхме влюбили през тези десет дни.
Отивахме при баба и тя потапяше пръст в кръвта от агнето и ни дамгосваше на челото между веждите за да сме здрави.
През целият ден обикаляхме улиците на квартала за да ни гледат всички и да ни поздравяват.
Ех,спомени,спомени..
Живеехме с бабата и дядото на мама.
Дядото на мама се казваше Георги. Десет дена преди празника се купуваше агнето. Трябваше да се храни в къщи поне седмица. На деня,рано сутринта, баба изплиташе венче от билки и го нанизваше на врата на агнето. Идваше попа пееше нещо и прикадяваше животинката.Баба слагаше сребърният поднос под главата на агнето и като го заколеха първата кръв потичаше в него. Мъжете вземаха агнето да го "оправят" а баба ни извикваше при нея.
До това време ние - децата - стояхме затворени в стаята и гледахме през прозореца. И плачехме за агънцето в което се бяхме влюбили през тези десет дни.
Отивахме при баба и тя потапяше пръст в кръвта от агнето и ни дамгосваше на челото между веждите за да сме здрави.
През целият ден обикаляхме улиците на квартала за да ни гледат всички и да ни поздравяват.
Ех,спомени,спомени..
Няма коментари:
Публикуване на коментар