ИЗНЕВЯРАТА

Бързам сякаш дяволът ме гони. Сърцето ми думка като лудо, аха да изфръкне. Още не мога да дойда на себе си. Не е за вярване, че съм на улицата. Що ми трябваше да се захващам с подобна история. Да ме пита човек не мога да отговоря. Пусто женско любопитство.  Кирчо - мъжът ми - много ми харесва. От гимназията сме се хванали, оженихме се, че и дете си имаме. Много ми е добро момчето и нищо не ми липсва.
Божкее, що ми требва. Стоян - колегата- и  той ми харесва. Шегаджия, пък умен, не ти е работа. Тъй де, цял ден заедно на работа. Повече с него прекарвам отколкото с Кирето. От едно известно време Стоян взе да ми подхвърля едни думи, едни комплименти. Е, жена съм. Харесаха  ми. Един ден останаме сами да довършим работата и той взе, че ме целуна. Ей тъй ми замая главата. Не се мина седмицата и ми вика:
  - Айде Събке да отидем у дома. Жената е на село и няма да се върне.
Моят Кирчо беше втора смяна а детето свекървата го гледа.
  - Ми, да дойда, Стоене. Що да не дойда.
Кой дявол ме подмами тъй и не се усетих. Викам си - е, и аз съм жена. Що да не опитам нещо чуждо. То цял живот с един мъж ли да съм?
Отидохме и Стоян извади, уиски ли не щеш, ликер ли не щеш, фастъци. Кво да разправям от вкусотии свят да ти се завие. Подготвил се беше, не може да му се отрече. Хапнахме, пийнахме, смях и закачки. Не разбрах как се отзовахме в леглото.
Лежим си доволно. Стоян ме милва а аз мъркам като котка. И в този миг се чува звук от ключ който някой се мъчи да вкара в ключалката. И като не можа натисна звънеца. Натиска жената сякаш се е залипила за него.
    - Бре, жена ми.
    - Ай, Стояне кво ще става сега?
    - Вземай си дрехите и влизай в тоалетната. Аз ще се оправям.
Грабвам аз дрехите, влизам в тоалетната и започвам със свръхзвукова скорост да се обличам. Чувам, отваря Стоян вратата а жената пита:
   - Кво става? Половин час чакам.
  - Заспал съм, бе жено. не ми каза, че ще си идваш.
Усещам застанал Стоян с гръб  на вратата на тоалетната, а жената влиза навътре и тръгва от стая в стая. Съмнява се и търси. Треперя аз и си мисля, като отвори вратата какво да правя. И ми дойде мисъл. Объръщам очи към тавана, събрирам пръсти за молитва и говоря. На Бог говоря, че на кой друг в тоз сублимен за животът ми момент:
   - Боже, мили Боже, направи така, че да не влезе тук жената, да не стана за срам и позор. И ти обещавам, че повече чужд мъж няма да погледна.
Чувам как излезе жената от последната стая, а Стоян казва:
   - Какво има бре жено? Какво обикаляш къщата? Айде ела да влезем в кухнята.
И тя го послуша. Влязоха в кухната и затвориха вратата. Е, това е момента. Излизам от тоалетната и входната врата насреща. Отворам тихо, притворям я пак тихо и с обувките в ръка бегом по стълбите. Спирам за малко да ги обуя и пак бегом.  Двама, трима души любопитно ме огледаха и това ме осъзна. Намалям темпото. Вече съм далеч от обсега на опасността. Сега крача като замаяна осъзнавайки преживаното.
И ме чуква една мисъл: изневярата не е за всяка уста лъжица. Тате казваше, че на  невярната жена от вътре й идвало да изневерява.  Щото най напред на себе си изневерявала.
Сега си вървя по улицата и не бързам да се прибирам, че знам ли дали моят Кърчо веднага няма да познае какви съм ги забъркала. Сещам се за молитвата и ми стана едно чудно. Ами, чу ме Бог и не ме намери жената. И реших - ще си го нося този случай до края на живота.
Заръмя. Разтворих чадъра и продължих към дома.