Неделя е!
Останах в леглото повече от обикновено.
Защо ли? Защото е неделя
Харесвам неделята сутрин в леглото. Тогава идват спомени от далеч.
Всички сме на двора - майка и баба правят зимнината а ние със сестра ми уж им помагаме а всъщност си играем с двете козлета.
Татко още спи - та нали вечер се прибира късно от работа.
След поредната беля майка строго ни извика и ние седнахме "смирени". Козлетата се повъртяха, но като разбраха че сме мирясали, се загубиха от погледа ни. Сметнахме че са се прибрали при майка си.
Внезапно майка спря да работи и зачудено се заслуша. Ние също млъкнахме. Сякаш се чуваше гласа на баща ни ала идваше някак си приглушен.
Майка изостави работата си и хукна към къщата а ние след нея. Тя беше оставила вратата на салона отворена да се проветрява.
Когато влязохме в стаята какво да видим ?
Козлетата върху баща ми и при всеки негов опит да си подаде главата от завивката за да ги изгони,заемаха поза за борба.
За нас децата,картината беше толкова весела че сълзи ни потекоха от смях.
Майка,едва задържайки смеха си,прогони козлетата а нас изгони от стаята.
Този спомен ме накара да се усмихна и същевременно сълзи да се стекат от очите ми. Поздравих любимите си родители с обич. Болката от тяхното отсъствие вече я няма - знам че докато съм жива те ще са с мен!
Неделя е!
Останах в леглото повече от обикновено.
Защо ли? Защото е неделя
Харесвам неделята сутрин в леглото. Тогава идват спомени от далеч.
Всички сме на двора - майка и баба правят зимнината а ние със сестра ми уж им помагаме а всъщност си играем с двете козлета.
Татко още спи - та нали вечер се прибира късно от работа.
След поредната беля майка строго ни извика и ние седнахме "смирени". Козлетата се повъртяха, но като разбраха че сме мирясали, се загубиха от погледа ни. Сметнахме че са се прибрали при майка си.
Внезапно майка спря да работи и зачудено се заслуша. Ние също млъкнахме. Сякаш се чуваше гласа на баща ни ала идваше някак си приглушен.
Майка изостави работата си и хукна към къщата а ние след нея. Тя беше оставила вратата на салона отворена да се проветрява.
Когато влязохме в стаята какво да видим ?
Козлетата върху баща ми и при всеки негов опит да си подаде главата от завивката за да ги изгони,заемаха поза за борба.
За нас децата,картината беше толкова весела че сълзи ни потекоха от смях.
Майка,едва задържайки смеха си,прогони козлетата а нас изгони от стаята.
Този спомен ме накара да се усмихна и същевременно сълзи да се стекат от очите ми. Поздравих любимите си родители с обич. Болката от тяхното отсъствие вече я няма - знам че докато съм жива те ще са с мен!
Неделя е!
Няма коментари:
Публикуване на коментар