Днес нямаше роса и косачът бе излязъл рано. Когато тръгнах по улицата всичко ухаеше на окосена трева. Обожавам този аромат. Дъх на ливада.... няма такъв парфюм. Човешка ръка не може да го сътвори.
Вървях и дишах дълбоко.
И спомените дойдоха. Налетяха като пеперуди.
--------------------------------
Бяхме млади, влюбени, щастливи. Току що се бяхме оженили.
Аз бях на 18 а той на 21
Решихме да посетим родителите му. Те живееха на село. Аз съм градско момиче и единствените села които бях посетила се брояха на пръсти. Та нали ходехме по бригади
И така очаквах с нетърпение срещата - с новите родители, със селото. Когато отминаха възторжените посрещания и влязахме в релсите на всекидневието, съпругът ми предложи да ме заведе на ливадите. Не беше далеч от къщата. Слънчев, топъл ден. Аз облякла лятна рокля . Тогава се носеше мини жуп, но от уважение към свекър и свекърва си бях ушила рокля два пръста под коляното. Роклята се закопчаваше отпред и беше с презрамки. Той беше с шушляков ( ) къс панталон. И двамата бяхме с джапанки. (ах, тези подробни спомени . Стигнахме ливадата. Бяха я окосили скоро и тревата беше направена на купи. Ароматът на прасно окосената трева ми замая главата. Бях слабичка и тръгнах да се качвам на една от купите. Мъжът ми ме последва със смях. Няма да ви разказвам подробно какво правихме горе, но в един момент купата се срути и ние полетяхме навътре. Тревата ни затрупа. Изпълзяхме и се изправихме голи един срещу друг - като първите хора в Рая. Обвзе ни луд смях, но за кратко. Осъзнахме трагикомичността на положението си. Не можехме така да се приберем, а и всеки момент можеше друг човек да посети ливадата. Мушнахме се отново сред купата трева. След малко аз намерих роклята, а той пзнталонките. Облякахме се и продължихме търсенето със закачки, целувки и смях.
---------------------
Благодарна съм на съдбата за тези прекрасни мигове!
Вървях и дишах дълбоко.
И спомените дойдоха. Налетяха като пеперуди.
--------------------------------
Бяхме млади, влюбени, щастливи. Току що се бяхме оженили.
Аз бях на 18 а той на 21
Решихме да посетим родителите му. Те живееха на село. Аз съм градско момиче и единствените села които бях посетила се брояха на пръсти. Та нали ходехме по бригади И така очаквах с нетърпение срещата - с новите родители, със селото. Когато отминаха възторжените посрещания и влязахме в релсите на всекидневието, съпругът ми предложи да ме заведе на ливадите. Не беше далеч от къщата. Слънчев, топъл ден. Аз облякла лятна рокля . Тогава се носеше мини жуп, но от уважение към свекър и свекърва си бях ушила рокля два пръста под коляното.
Роклята се закопчаваше отпред и беше с презрамки. Той беше с шушляков ( ) къс панталон. И двамата бяхме с джапанки. (ах, тези подробни спомени . Стигнахме ливадата. Бяха я окосили скоро и тревата беше направена на купи. Ароматът на прасно окосената трева ми замая главата. Бях слабичка и тръгнах да се качвам на една от купите. Мъжът ми ме последва със смях. Няма да ви разказвам подробно какво правихме горе, но в един момент купата се срути и ние полетяхме навътре. Тревата ни затрупа. Изпълзяхме и се изправихме голи един срещу друг - като първите хора в Рая. Обвзе ни луд смях, но за кратко. Осъзнахме трагикомичността на положението си. Не можехме така да се приберем, а и всеки момент можеше друг човек да посети ливадата. Мушнахме се отново сред купата трева. След малко аз намерих роклята, а той пзнталонките. Облякахме се и продължихме търсенето със закачки, целувки и смях.---------------------
Благодарна съм на съдбата за тези прекрасни мигове!
Няма коментари:
Публикуване на коментар