Крилата

В края на лятото огледах внимателно крилата си. Бяха проскубани от трънливите храсти, когато несполучливо се приземявах.Прибрах ги в кутията с кадифе.Защо ми са през зимата?
И сбърках!
Гледам през прозореца танца на снежинките и страдам, че не мога да ги придружа.
Защо да не извадя крилата?
А не,Не може така!
Решението си беше решение.
Да бях го обмислила по добре!
Гълъбите всеки ден идваха на прозореца и разочаровани от доброволният ми затвор отлитаха.
Сънищата ме съжаляваха и отваряха небесата в които се гмурках до утрото.
Събуждах се и краката ми се преплитаха поради желанието на душата за полет.
Днес се върнаха птиците.
Донесоха ми нови крила.
Ще ги опитам при изгрева!