Спомени

Сутринта събуждайки се усмихнах на котето което се разхождаше по перваза на прозореца очаквайки да отворя вратата.
И се сетих че днес е Игнажден.
Този спомен повлече след себе си още много други.
Баба ставаше рано и запалваше печката. Беше се споразумяла с близка приятелка тя да дойде в дома ни сутринта за да бъде "полазник". :)
Защото баба казваше че от първият човек който дойде ще си проличи каква ще е годината :).
Баба слагаше съчки до пътната врата че като влезе "полазника", да ги внесе и да ги сложи в огъня наричайки - колкото искри в огъня толкова радост в къщата.
Харесвах традициите които се спазваха у дома. Сега знам, че същността им не е да уповаваме на тях, а да се поучаваме на почит.
Познанието за Божията благодат не изключва традициите като допълнение в живота на семейството,но ги елиминира като преклонение.
Днес е Игнажден - ден като всеки друг от календара и същевременно празник за онзи който го почита.
За много години на празнуващите.
И нека носим мирът със себе си за да го "сеем" навсякъде където стъпи кракът ни!
"Блажени са миротворците
защото те синове Божии ще се нарекът"