Спомени

В стари години празникът беше в средата на месеца. Вече студено със сняг, който почти закриваше прозорците на старите къщи. 
Тате беше "личен" човек. Всички го познаваха във все още малкият тогава град. Управител на представителен ресторант.
От рано сутринта мама и буля започваха да приготвят "хапки" и ги подреждаха в големите порцеланови чинии. Тате изнасяше масата на двора и ги подреждаше. По средата слагаше бакъра с виното и вътре черпака. Подреждаше чашите и отваряше пътната врата.
В 8часа сутринта идваше Аличо, цигуларя, с групата си и почваше свирнята. И запреиждаха хората от махалата и всеки преминаващ, който чуеше музиката.
Да кажат на тате за много години,да пият една чаша вино и да си замезят с хапка. Някои тръгваха веднага,а някои оставаха. Глъч,смях и музика се смесваха и нито студа нито вятъра можеше да попречи на тази бърза веселба.
Днес те,всички, са "горе".
Вратата е затворена.
Вече няма такива веселби.
Хората се отучиха да бъдат радостни.
И не ми казвайте,че обстоятелствата ги промениха.
Не,не е така! Веселата душа и благодарното сърце винаги са радостни и даряват радост!!!