Обич

Беше ужасна зимна вечер. Бурята се вихреше, носейки вълма сняг, който се набиваше в очите. Мъжът вървеше приведен притискайки здраво палтото си на гърдите. Улицата беше пуста - ни човек, ни животно смееше да се покаже. Вятърът блъскаше мъжа и той не успявайки да запази равновесие се носеше ту на ляво ту на дясно, като кораб без управление. Ако някой го видеше щеше да си помисли, че е пиян. Но той не беше. Имаше една цел и трябваше на всяка цена да я стигне.
Дишаше трудно и усещаше че има температура. Това обаче не го притесняваше. Трябваше да стигне. На всяка цена трябваше да стигне. Усещаше силите си да изтичат и това още повече го принуждаваше да се стегне. Отдавна не беше се молил на Бог, но в този момент извика с цялата си душа към Него за помощ.
И видя къщата. Тя беше целта му. Със сетни сили се изкачи по стълбите и натисна звънеца. После бавно се свлече обратно до долу.
___________________________

Ветеринарният доктор бе учуден от звъна на вратата в тази нощ. Излезе и в първият момент не видя никого. Когато се вгледа надолу по стълбите съзра мъж. Слезе до него и се наведе за да види какво става.
Мъжът беше в безсъзнание, а от полуотворената яка на палтото му се подаваше тримесечно кученце което скимтеше болно.