Философии

Колко му трябва на човек да обърка пътя?
Като се залепиш за един спомен дето се е врязъл в сърцето ти,ей на, подминал си пресечката в която трябваше да продължиш.
Пък и пътя на който си останал е един такъв,чистичък,гладичък и те предрасполага спокойно да крачиш и да си мечтаеш.
Така,де,не е трудно човек да сбърка пътя.
Трудното става когато някой те стресне и осъзнаеш, че си на грешният път.
Някой ще ми каже - що да е трудно? Връщаш се обратно и си намираш правилният.
Да,ала дали има обратно път?
Щото може и да се е затворил обратният път. Може!!!
Може да не се е затворил, но да не си спомниш къде точно си се отделил от правилният път.
И това може.
А може и да си спомниш и да се върнеш, ама правилният път да се е затворил. Може. И това може.
И за това трябва да не се "залепваме" за нищо, а само Пътя да следим!!
Някой като си е вирнал главата и все към небето гледа, а в краката му - камъче. Препъни се и падне и казва: камъка виновен.
Не е виновен камъка а умът ти.
Щото и към небето да поглеждаш ама и пътя на краката си да следиш.
Изтървеш ли го - Пътя - не се знае дали ще го намериш отново!