Жената с гълъбите

Небето беше розово като бузите на срамежлива девойка. Почти не срещнах хора по пътя. Няколкото с които се разминах, бяха като мен любители на утринното ходене.
Днес утрото беше ветровито и някак изненадващо хладно.
Вървях по обичайният си маршрут наближавайки градината с фонтана. Тук,обикновено, се спирах за кратко. Първото нещо което виждах, заставайки на входната алея, беше жената с гълъбите.
Така бях я нарекла за себе си.Всяка сутрин я заварвах там, сякаш от вечерта не беше излизала. Стоеше на една и съща пейка, а около нея ятото гълъби. Тя ги хранеше от една торба. Първият път когато я видях ми се стори нереална. По точно, сякаш аз нереално се вписах в това място. Градината беше квартална,не голяма. Много дървета и цветни храсти които ухаеха прекрасно. Пейките бяха старинни,сякаш останали от друго измерение. Фонтана и той не беше голям - дали имаше 3 метра в диаметър?
По средата глобус, сякаш истински. Цветовете на държавите не бяха изчезнали,което ми се виждаше странно. Вярно, че не бяха толкова живи,но все пак съществуваха. На върха имаше мраморен гълъб. Странното беше че градинката беше пълна с гълъби.
И жената там.....
Облечена с нещо като халат, който се затваряше отпред, с неопределен цвят на облачно небе.Косата беше скрита в забрадка с красиви висулки от дантелени форми около челото. Беше чиста. В ръцете си държеше торба от плат от която вадеше натрошен хляб и хранеше гълъбите.
Никога не се бях приближавала и не познавах лицето й.
Днес приближих. Тя се обърна,усмихна ми се приветливо и се премести малко давайки ми място да седна до нея.
Очите й ме обляха в ласкава синева,а усмивката ме заля с красота.
Седнах. Тя ми подаде торбата мълчаливо.
И денят ми се напълни с безкрайна радост!