Пътепис

Отдясно на портата голяма мраморна плоча която забраняваше да влизат жени с панталони и непокрита глава.
Бях предупредена. Извадих от чантата предварително приготвеното шалче,вързах го под брадата си и потърсих звънеца.
В този момент тежката,старинна порта се отвори и на прага застана млада,приветлива жена от обслужващият персонал. Явно ме очакваха.
- Здравейте - с мелодичен тон който загатваше чужд произход на майчиният език ме поздрави жената.
Отговорих с най приветливата си усмивка.
Тя се обърна и тръгна очаквайки от мен да я последвам.
Спря се пред тясната врата на килията определена за мен.Отвори вратата и ме пропусна.
- След половин час ще ви отведа при игуменката. - усмихна ми се и се отдалечи.
Килията беше около десетина квадрата.
Легло ( меко :) ), гардероб и малък шкаф - старинни.
Когато ми предложиха да поема домакинството в женският манастир доста се замислих. Не беше въпроса само до задължителното облекло - това не ме притесняваше - но там вътре беше друг свят.
Женският манастир принадлежи на православието от старият календар. Имаше голяма история - но за това по късно.
Вече съм тук защото трябваше да съм тук - даже така .....