От отдавна пиша разкази. Най различни. За всякакъв вкус и предпочитания, защото обичам си читателите. Докато един ден осъзнах, че има разлика между мъжките и женски разкази. Искам да кажа, които са написани от жена или от мъж. Женските разкази са някак си по елегантни. Повече, ох и ах. Повече хепи енд. Повече усмивки и сълзи. Мъжките пък са по сурови. Повече кавга и сила. повече омраза и отмъщение.
От едно известно време, обаче, ми влезе муха в главата да напиша мъжки разказ. искам да кажа разказ както би го написал един мъж. И почнах. Избрах си главен герой. В най добрата мъжка възраст - четиридесет и пет, когато мъжът хем знае, хем може. Влязох в кожата му и започнах моя мъжки разказ.Завъртях едни ситуации ум да ти зайде. Имаше от всичко. Обаче псувните не ми се отдаваха много. Не ги изкарвах до края. Нещо като прекършени излизаха. Имаше силно и вярно мъжко приятелство. Имаше наплив от жени, но моят герой беше елегантен кавалер и остави много женски сърца разбити.С единствената му избраница споделяха силна любов, която задържаха да се реализира сексуално, за
първата им брачна нощ.
Изобщо един драматичен мъжки разказ наситен с много динамика. Като го свърших и прочетох останах доволна от себе си. Обаче, трябваше и друг да го прочете и оцени.
Е, кой ще е, брат ми, естествено. Извиках го да дойде и той, като всеки любящ брат, се отзова бързо на поканата ми.
Дадох му разказа и се настанихме - той да чете а аз да чакам.
И така започна. След кратко време видях учудената му физиономия и устата която взе да се разтяга в усмивка. Отначало плахо а постепенно все по широко заедно със скимтящите звуци които излизаха.. Усмивката се превръщаше, за мой ужас, в смях, а смеха стигна до цвилене. От очите му потекоха даже сълзи. Бях се шокирала, защото разказа ми не беше хумористичен.
Брат ми завърши четенето, взе салфетка и си обърса очите. Обърна се към мен и все още усмихнат ми каза:
- Ей, сестро, ти си гениална. Такъв разказ до сега не бях чел. От къде ти хрумна да направиш главният си герой гей?
От едно известно време, обаче, ми влезе муха в главата да напиша мъжки разказ. искам да кажа разказ както би го написал един мъж. И почнах. Избрах си главен герой. В най добрата мъжка възраст - четиридесет и пет, когато мъжът хем знае, хем може. Влязох в кожата му и започнах моя мъжки разказ.Завъртях едни ситуации ум да ти зайде. Имаше от всичко. Обаче псувните не ми се отдаваха много. Не ги изкарвах до края. Нещо като прекършени излизаха. Имаше силно и вярно мъжко приятелство. Имаше наплив от жени, но моят герой беше елегантен кавалер и остави много женски сърца разбити.С единствената му избраница споделяха силна любов, която задържаха да се реализира сексуално, за
първата им брачна нощ.
Изобщо един драматичен мъжки разказ наситен с много динамика. Като го свърших и прочетох останах доволна от себе си. Обаче, трябваше и друг да го прочете и оцени.
Е, кой ще е, брат ми, естествено. Извиках го да дойде и той, като всеки любящ брат, се отзова бързо на поканата ми.
Дадох му разказа и се настанихме - той да чете а аз да чакам.
И така започна. След кратко време видях учудената му физиономия и устата която взе да се разтяга в усмивка. Отначало плахо а постепенно все по широко заедно със скимтящите звуци които излизаха.. Усмивката се превръщаше, за мой ужас, в смях, а смеха стигна до цвилене. От очите му потекоха даже сълзи. Бях се шокирала, защото разказа ми не беше хумористичен.
Брат ми завърши четенето, взе салфетка и си обърса очите. Обърна се към мен и все още усмихнат ми каза:
- Ей, сестро, ти си гениална. Такъв разказ до сега не бях чел. От къде ти хрумна да направиш главният си герой гей?
Няма коментари:
Публикуване на коментар