СПОМЕНИ

Когато бях малка и се разболявах от ангина и ме болеше гърлото много, баба ми правеше попара. Надробяваше сух хляб ( който събираше в една мрешеста торбичка) , натрошававаше прясно, домашно овче сирене, което веднъж в седмицата носеше у дома жена - каракачанка - и заливаше с чай. А чаят на баба беше особен. Беше от седем билки и изпълваше цялата къща с аромат на цъфнала поляна. Подслаждаше го с мед, който пчелите бяха събирали от същите билки ( така казваше баба). Попарата беше тооолкова вкусна, че сама влизаше през болното гърло. После ме разтриваше. Беше омесила свинска мас със същите билки и ме мачкаше, и ме болеше, но баба казваше да търпя и да не охкам, че ще обидя билките и няма да ме излекуват. И аз търпях. Сълзи ми изкачаха от очите, но търпях, защото разбирах, че е за мое добро. Бързо оздравявах.
Баба ми беше оставила рецептата и така лекувах и децата си.
Днес си направих попарата на баба. Е, не е същата, защото не можах да намеря мед от същите билки.
Само любовта е останала.....