СПОМЕН

Още от сутринта ме налегнаха спомените. Първо си поплаках малко за тези прекрасни преминали дни, затворих страницата и започвам да споделям с вас - Приятели.
Този хубав ден започваше в сряда след залез слънце. Идваше буля Марийка и двете с майка започваха месенето на козунаците, като преди това си правеха салатка и си сипваха ракийка. То продължаваше до три часа на разсъмване. До това време майка и буля вече пееха и се смееха весело и ние децата спяхме на пресекулки. Баба ги гълчеше и те млъкваха за малко :) Гласовете им бяха като на две весели птици в щастлив час!
В три часа натоварваха омесените козунаци на дълга табла и тръгваха за кварталната фурна. Взимаха и ракията защото там щяха да чакат ред. :)
Като се върнеха с готовите козунаци ароматът им изпълваше къщата и ние възторжено ги приветствахме. Имаше и малко кифлички, които майка ни даваше на закуска. След това идваше ред на яйцата. Излизахме с майка на поляната за да наберем листенца с които да пъстрим яйцата. Майка имаше скътани мрежени парчета в които загъваше яйцата и те ставаха в чудни нюанси.
Мир на душите им.
В този ден ще боядисам моите яйца и ще сложа на тях всички цветове на душата си за да зарадвам внуците !