Архив на блога

Последователи

Всичко за мен

Моята снимка
вече съм в последнста отсечка от живота но това не ми пртечи да бъда жизнена пълна с възможности да давам и да получавам

сряда, 8 август 2018 г.

ФАНСТАНТИЧЕН ПЪТЕПИС

Лятото завладя малкото крайморско селище и седна величествено на престола си. Извади от торбата жаравата и я разпръсна да ни мори. Само морето ни съжаляваше и галеше с прохладна ласка.
Тази вечер ще има пълнолуние. Луната ще е огромна.
Хората казват, че от такава луна се полудявало. Няма значение.
Настаних се под любимото дърво на брега и зачаках.
Беше среща. Луната може и да не знаеше, но аз тръпнех впила взор в хоризонта. Тя не закъсня. Бавно се издигна от морето като Афродита...нощна Афродита. Беше прекрасна. Жълто оранжева и огромнаааааа.
Завладяваща!!
Възнасяше се бавно и величествено. Тръпнех в очакване. Най после се появи в цялата си прелест.
Излязох от скривалището си под короната на дървото и замахах с ръце. Тя ме видя и засия от радост. Протегна се и ми направи пътека в морето да отида при нея.
Не чаках нова покана. Съблякох дрехите си и се втурнах.
Гмурнах се в лунното отражение. Засмях се от сърце и запях гмуркайки се отново и отново.
Бях полудяла

Няма коментари:

Публикуване на коментар